Тя стана и отиде до голямо бюро, отрупано с най-различни неща. Взе бележник, химикалка и касетофон. Беше се преоблякла в свободни шалвари и потник. Докато я гледах как ходи и следях бързите й, целенасочени, грациозни движения, за пръв път осъзнах колко е красива. Когато се върна, нагласи касетофона и се настани, подвила крака на креслото, готова да пише, тя забеляза как я гледам.
—
— Нищо — усмихнах се. — И така, Ананд Рао се запознал с жената на Рашид и със сестра й и те му станали симпатични. Били срамежливи, но приветливи, весели и мили. Сега си мисля, чета го между случките, че Ананд си паднал малко по сестрата. Както и да е, един ден Рашид казва на жена си, че единственият начин да си уредят живота и да отворят малкото магазинче, за което мечтаят, е той да си продаде бъбрека, единия си бъбрек, в една частна болница, за която знае. Тя не е съгласна, но той успява да я убеди, че това е единственият им шанс. Е, връща се той от болницата, и й казва, че има една добра новина и една лоша. Добрата е, че определено искат бъбрек. Лошата — че не искат
— Така — въздъхна Кавита, клатейки глава.
— Да. Онзи бил принц. Както И да е — жена му е уплашена, обяснимо, но Рашид я убеждава и тя се съгласява на операцията.
— Знаеш ли къде се е случило? — попита Кавита.
— Да. Ананд Рао проверил всичко и съобщил на Касим Али, първенеца на бордея, пълни подробности. Е, след като жената на Рашид се връща от болницата, Ананд чува за случилото се и побеснява. Той познава добре Рашид — делили са колиба две години, нали си спомняш, и знае, че той е мошеник. Търси му сметка, но не стигат доникъде. Рашид страшно се възмущава, полива се с газ и казва на Ананд Рао да го запали, щом не му вярва и го мисли за толкова лош. Ананд го предупреждава да се грижи за жените и го оставя.
— Кога се е случило това?
— Операцията е била преди шест месеца. По-късно Рашид казва на жена си, че двайсет пъти е ходил в болницата да продаде и своя бъбрек, но не го искали. Казва й, че парите, получени за нейния, стигат само наполовина, за да си купят магазинчето. Казва й, че все още търсят бъбреци от жени, и започва да я навива да продадат бъбрека на
— Ама че тип! — измърмори Кавита.
— Да. На мен никога не ми е бил симпатичен. Той е от онези хора, за които усмивката е тактика, не че наистина чувстват нещо, когато се усмихнат. Както се усмихват шимпанзетата.
— И какво стана? Сигурно е избягал с парите?
— Да. Рашид взел парите и избягал. Двете сестри били съкрушени. Здравето им се влошило и бързо рухнало. Накрая свършили в болницата. Първо едната, а после и другата изпаднала в кома. Лежали една до друга в болничните си легла и ги обявили за мъртви само с няколко минути разлика. Ананд бил там заедно с още неколцина от бордея. Присъствал, когато завили лицата им с чаршафите. После изтичал навън, полудял от гняв и… чувство за вина, предполагам, и тръгнал да търси Рашид. Знаел всичките дупки, където той пие. Когато го намерил, Рашид лежал в яма с нечистотии и спял след поредния гуляй. Бил платил на някакви деца да гонят плъховете от пияното му тяло. Ананд ги изпъдил, седнал до Рашид и го заслушал как хърка. После му прерязал гърлото и изчакал, докато кръвта спряла да тече.
— Гадна работа — измърмори Кавита, без да вдига поглед от бележника.
— Така е. Така си е. Ананд се предал и направил пълни самопризнания. Обвинен е в убийство.
— И ти искаш аз да…
— Искам да напишеш статия за първа страница. Искам да създадеш нещо като народно движение около него и ако наистина го осъдят, а те със сигурност ще го осъдят, да се наложи да проявят малко снизхождение. Искам той да има подкрепа, докато е в затвора, и да го осъдят на възможно най-малко години затвор.
— Много
— Знам.
— Е… — тя се намръщи. — Историята е интересна, но трябва да ти кажа, Лин, че всеки ден при нас постъпват купища такива истории. Подпалване на съпруги, убийства за зестра, детска проституция, робство, убийства на бебета — момичета — в тази страна се води война срещу жените, Лин. Това е борба до смърт и умират най-вече жените. Искам да помогна на твоя човек, но не виждам това да излезе на първа страница,