Читаем Шантарам полностью

Тя стана и отиде до голямо бюро, отрупано с най-различни неща. Взе бележник, химикалка и касетофон. Беше се преоблякла в свободни шалвари и потник. Докато я гледах как ходи и следях бързите й, целенасочени, грациозни движения, за пръв път осъзнах колко е красива. Когато се върна, нагласи касетофона и се настани, подвила крака на креслото, готова да пише, тя забеляза как я гледам.

Какво? — попита.

— Нищо — усмихнах се. — И така, Ананд Рао се запознал с жената на Рашид и със сестра й и те му станали симпатични. Били срамежливи, но приветливи, весели и мили. Сега си мисля, чета го между случките, че Ананд си паднал малко по сестрата. Както и да е, един ден Рашид казва на жена си, че единственият начин да си уредят живота и да отворят малкото магазинче, за което мечтаят, е той да си продаде бъбрека, единия си бъбрек, в една частна болница, за която знае. Тя не е съгласна, но той успява да я убеди, че това е единственият им шанс. Е, връща се той от болницата, и й казва, че има една добра новина и една лоша. Добрата е, че определено искат бъбрек. Лошата — че не искат мъжки бъбрек, а бъбрек от жена.

— Така — въздъхна Кавита, клатейки глава.

— Да. Онзи бил принц. Както И да е — жена му е уплашена, обяснимо, но Рашид я убеждава и тя се съгласява на операцията.

— Знаеш ли къде се е случило? — попита Кавита.

— Да. Ананд Рао проверил всичко и съобщил на Касим Али, първенеца на бордея, пълни подробности. Е, след като жената на Рашид се връща от болницата, Ананд чува за случилото се и побеснява. Той познава добре Рашид — делили са колиба две години, нали си спомняш, и знае, че той е мошеник. Търси му сметка, но не стигат доникъде. Рашид страшно се възмущава, полива се с газ и казва на Ананд Рао да го запали, щом не му вярва и го мисли за толкова лош. Ананд го предупреждава да се грижи за жените и го оставя.

— Кога се е случило това?

— Операцията е била преди шест месеца. По-късно Рашид казва на жена си, че двайсет пъти е ходил в болницата да продаде и своя бъбрек, но не го искали. Казва й, че парите, получени за нейния, стигат само наполовина, за да си купят магазинчето. Казва й, че все още търсят бъбреци от жени, и започва да я навива да продадат бъбрека на сестра й. Жената е против, но Рашид обработва малката сестра — казва й, че ако не си продаде бъбрека, жена му е продала нейния напразно. Най-накрая жените отстъпват. Рашид изпраща малката сестра в болницата и тя се връща без един бъбрек.

— Ама че тип! — измърмори Кавита.

— Да. На мен никога не ми е бил симпатичен. Той е от онези хора, за които усмивката е тактика, не че наистина чувстват нещо, когато се усмихнат. Както се усмихват шимпанзетата.

— И какво стана? Сигурно е избягал с парите?

— Да. Рашид взел парите и избягал. Двете сестри били съкрушени. Здравето им се влошило и бързо рухнало. Накрая свършили в болницата. Първо едната, а после и другата изпаднала в кома. Лежали една до друга в болничните си легла и ги обявили за мъртви само с няколко минути разлика. Ананд бил там заедно с още неколцина от бордея. Присъствал, когато завили лицата им с чаршафите. После изтичал навън, полудял от гняв и… чувство за вина, предполагам, и тръгнал да търси Рашид. Знаел всичките дупки, където той пие. Когато го намерил, Рашид лежал в яма с нечистотии и спял след поредния гуляй. Бил платил на някакви деца да гонят плъховете от пияното му тяло. Ананд ги изпъдил, седнал до Рашид и го заслушал как хърка. После му прерязал гърлото и изчакал, докато кръвта спряла да тече.

— Гадна работа — измърмори Кавита, без да вдига поглед от бележника.

— Така е. Така си е. Ананд се предал и направил пълни самопризнания. Обвинен е в убийство.

— И ти искаш аз да…

— Искам да напишеш статия за първа страница. Искам да създадеш нещо като народно движение около него и ако наистина го осъдят, а те със сигурност ще го осъдят, да се наложи да проявят малко снизхождение. Искам той да има подкрепа, докато е в затвора, и да го осъдят на възможно най-малко години затвор.

— Много искаш.

— Знам.

— Е… — тя се намръщи. — Историята е интересна, но трябва да ти кажа, Лин, че всеки ден при нас постъпват купища такива истории. Подпалване на съпруги, убийства за зестра, детска проституция, робство, убийства на бебета — момичета — в тази страна се води война срещу жените, Лин. Това е борба до смърт и умират най-вече жените. Искам да помогна на твоя човек, но не виждам това да излезе на първа страница, йаар. А и аз няма как да прокарам нещо на първа страница. Аз самата съм нова там, не забравяй.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Адмирал Советского Союза
Адмирал Советского Союза

Николай Герасимович Кузнецов – адмирал Флота Советского Союза, один из тех, кому мы обязаны победой в Великой Отечественной войне. В 1939 г., по личному указанию Сталина, 34-летний Кузнецов был назначен народным комиссаром ВМФ СССР. Во время войны он входил в Ставку Верховного Главнокомандования, оперативно и энергично руководил флотом. За свои выдающиеся заслуги Н.Г. Кузнецов получил высшее воинское звание на флоте и стал Героем Советского Союза.В своей книге Н.Г. Кузнецов рассказывает о своем боевом пути начиная от Гражданской войны в Испании до окончательного разгрома гитлеровской Германии и поражения милитаристской Японии. Оборона Ханко, Либавы, Таллина, Одессы, Севастополя, Москвы, Ленинграда, Сталинграда, крупнейшие операции флотов на Севере, Балтике и Черном море – все это есть в книге легендарного советского адмирала. Кроме того, он вспоминает о своих встречах с высшими государственными, партийными и военными руководителями СССР, рассказывает о методах и стиле работы И.В. Сталина, Г.К. Жукова и многих других известных деятелей своего времени.Воспоминания впервые выходят в полном виде, ранее они никогда не издавались под одной обложкой.

Николай Герасимович Кузнецов

Биографии и Мемуары
100 знаменитых людей Украины
100 знаменитых людей Украины

Украина дала миру немало ярких и интересных личностей. И сто героев этой книги – лишь малая толика из их числа. Авторы старались представить в ней наиболее видные фигуры прошлого и современности, которые своими трудами и талантом прославили страну, повлияли на ход ее истории. Поэтому рядом с жизнеописаниями тех, кто издавна считался символом украинской нации (Б. Хмельницкого, Т. Шевченко, Л. Украинки, И. Франко, М. Грушевского и многих других), здесь соседствуют очерки о тех, кто долгое время оставался изгоем для своей страны (И. Мазепа, С. Петлюра, В. Винниченко, Н. Махно, С. Бандера). В книге помещены и биографии героев политического небосклона, участников «оранжевой» революции – В. Ющенко, Ю. Тимошенко, А. Литвина, П. Порошенко и других – тех, кто сегодня является визитной карточкой Украины в мире.

Валентина Марковна Скляренко , Оксана Юрьевна Очкурова , Татьяна Н. Харченко

Биографии и Мемуары