Шантарам

— Има и още нещо — настоях. — Най-върховното в историята е, че сестрите не умрели. Половин час след като ги обявили за мъртви, жената на Рашид се размърдала под чаршафите. Минути по-късно и сестра й помръднала и изстенала. Днес те са живи и здрави. Колибата им в бордея се е превърнала в нещо като светилище. Хора идват от целия град да видят възкръсналите сестри чудо. По-хубаво нещо не се е случвало в цялата история на бордея. Въртят страхотна търговия с поклонниците. А сестрите са толкова богати, колкото никой не е и мечтал. Хората ги замерят с пари — по рупия, по две — и те се трупат. Сестрите са основали благотворителен фонд за изоставени съпруги. И мисля, че тяхната история, възкресението, заслужава да изскочи на първа страница.

— Арей йаар баба! — възкликна Кавита. — Значи, първо трябва да ме заведеш при жените. Те са ключовите фигури. После трябва да интервюирам Ананд Рао в затвора.

— Ще те заведа.

— Не — настоя тя. — Трябва да говоря с него сама. Не искам ти да му подсказваш и той да ти откликва. Искам да видя как ще издържи сам. Щом ще организираме кампания в негова полза, той ще трябва да отстоява себе си сам, йаар. Но ти можеш да говориш с него преди това и да подготвиш пътя преди моето интервю. Ще се опитам да си уредя среща с него до две-три седмици. Имам много работа.

Два часа обсъждахме кампанията и аз отговорих на многобройните й въпроси. Оставих я в щастливия, въодушевения вихър на напрежение и целенасоченост. Отидох право в Нариман Пойнт и си купих гореща вечеря в един от фургоните за бързо хранене, паркирани на плажа. Но апетитът ми не беше толкова голям, колкото ми се струваше, и не можах да изям и половината. Слязох до скалите да си изплакна ръцете в морската вода, съвсем близо до мястото, където преди три години ми се беше представил Абдула.

Думите на Кадер отново заплаваха по бързия и плитък поток на мислите ми: „Грешна постъпка по правилни подбуди“… Помислих си за Ананд Рао в затвора „Артър Роуд“, за голямото спално помещение с надзирателите и телесните въшки. Потръпнах и изтръсках мисълта по вятъра. Кавита ме беше попитала защо случаят с Ананд Рао е толкова важен за мен. Не й казах, че е идвал при мен, преди да извърши убийството, само седмица преди да пререже гърлото на Рашид. Не й казах, че съм го отрязал и обидил, че съм унижил дилемата му, като съм му предложил пари. Замазах отговора и я оставих да мисли, че просто се опитвам да постъпя правилно и да помогна на приятел.

Кадербай някога бе казал, че всяка добродетелна постъпка е вдъхновена от мрачна тайна. Може и да не беше вярно за всеки, но за мен си беше така. Малкото добро, което бях направил на света, винаги влачеше подире си сянката на тъмно вдъхновение. Това, което знам сега, а тогава не го знаех, е, че в крайна сметка мотивът има много по-голямо значение за добрите дела, отколкото за лошите. Когато цялата вина и срам за лошото, което сме извършили, престанат да ни измъчват, стореното добро е онова, което може да ни спаси. Но тогава, когато заговори спасението, потулените тайни и срамът за стореното зло се измъкват от сенките и се вкопчват в нас — тези мрачни мотиви за добрите ни дела. Най-стръмно е изкачването към изкуплението, когато стореното добро е омърсено от таен срам.

Но тогава не знаех това. Измих си ръцете в студеното безразлично море и съвестта ми остана мълчалива и далечна като немите и недостижими звезди.

Двайсет и седма глава

Употребяваните паспорти, които ние, фалшификаторите и контрабандистите от занаята, наричахме „книги“, трябваше да минат проверка, преди да бъдат продадени или използвани от черноборсаджиите. Винаги съществуваше възможността наркоманите, бегълците или изпадналите чужденци, продали паспортите си на нашите агенти, да бъдат издирвани за някое сериозно закононарушение в собствената им или в друга страна. Немалко контрабандисти бяха залавяни по този начин. Купуваха си паспорти, преправяха си ги и поемаха на мисия само за да ги арестуват на някое чуждестранно летище, защото собствениците им са издирвани за убийство, кражба или различни обвинения за контрабанда. За да останат клиентите доволни и нищо да не застрашава куриерите ни, Абдул Гани подлагаше всеки новозакупен или откраднат паспорт на двустепенна проверка.

Митничар с достъп до компютъра на бомбайското международно летище осигуряваше първия филтър. По избрано от него време и на посочено от него място му давахме лист със страната на издаване, номера и оригиналното име от всеки паспорт, който трябваше да се провери. Ден — два по-късно той връщаше листа със задраскани данни на тези, които фигурираха в компютъра му. Някои паспорти не вършеха работа, защото за собствениците им бяха издадени международни заповеди за арест. Други — защото собственикът им беше под подозрение: намек за връзки с нелегална търговия на наркотици или оръжия, или политическа връзка, която изнервяше службите за сигурност. Каквито и да бяха причините, тези паспорти не можеха да бъдат продадени на черно или използвани от куриерите на Гани.