Шантарам

Вместо това моите умения намираха израз в историите, които трябваше да се измислят за всяка новосъздадена „книга“. Те често попълваха прекъсвания, продължили месеци и дори години в данните за пътувания, отбелязани в паспортите, които купувахме от чужденците. Някои бяха просрочили визите си и това нарушение трябваше да бъде изтрито от паспорта, преди да бъде използван отново. След като сложехме изходен печат от бомбайското летище преди датата на изтичане на визата, аз се залавях да измисля история на движението от страна в страна за всеки паспорт, използвайки банката от изходни и входни печати, създадена от Вилу. Малко по малко подновявах всяка „книга“ и накрая й слагах нова виза за Индия и входен печат от бомбайското летище.

Веригата от влизания и излизания, свързваща тези дупки във времето, винаги бе внимателно обмисляна. Кришна и Вилу имаха библиотека с бордови дневници на най-големите авиокомпании и списъци на всички полети за и от Европа, Азия, Африка и двете Америки с датите и часовете на излитане и пристигане. Ако слагахме печат в британски паспорт, който потвърждаваше, че притежателят му е пристигнал в Атина на четвърти юли, да кажем, бяхме сигурни, че самолет на Бритиш Еъруейс е кацнал на този ден на атинското летище. По този начин всеки паспорт съдържаше лична история на пътувания и преживявания, подкрепена от данни, графици и подробности за времето. Те осигуряваха на новия му собственик правдоподобна лична история.

Първата ми проверка на паспортите, които бях изработил за себе си, беше по вътрешния трансферен маршрут, известен като двойното прехвърляне. Хиляди ирански и афгански бежанци в Бомбай се опитваха да намерят убежище в Канада, Австралия, Щатите и другаде, но правителствата на тези страни отказваха да ги приемат. Ако успееха да кацнат там, можеха да обявят, че търсят убежище и да се подложат на процедурата за приемане или отхвърляне на молбата им. Тъй като те наистина бяха политически бежанци и наистина търсеха убежище, исканията им често бяха удовлетворявани. Номерът беше първо да ги закараме в Канада, Швеция или някоя друга държава по избор.

Използвахме системата на двойното прехвърляне. Когато иранци и афганци се опитваха да купят в Бомбай билети за страните, в които щяха да търсят убежище, искаха от тях да покажат валидни визи за тези страни. Но те не можеха да ги получат легално, а фалшивите визи бяха неприложими, защото веднага ги проверяваха в регистъра на консулството. Затова аз купувах билет за Канада или Швеция с фалшива виза. Мен — гора, добре облечен чужденец с европейска външност — никога не ме подлагаха на нещо повече от бегла проверка.

Никой не си правеше труда да проверява дали визата ми е истинска. Бежанецът, на когото помагах, си купуваше билет за вътрешния полет на същия самолет, от Бомбай за Делхи. При качване получавахме бордови пропуски — моят беше зелен, международен, а неговият — червен, вътрешен. Вече във въздуха си сменяхме пропуските. На летище Делхи позволяваха само на хората със зелени пропуски да останат на борда. Стиснал в ръка вътрешния пропуск, аз слизах и оставях бежанеца да продължи за Канада или Швеция, или която и да е избрана дестинация. Щом пристигнеше, той щеше да обяви, че търси политическо убежище и щеше да започне процедурата за признаване. В Делхи можех да преспя в петзвезден хотел и после да купя пак билет, за да повторя процеса „двойно прехвърляне“ с друг бежанец по маршрута Делхи — Бомбай.

Системата работеше. През онези години прехвърлихме стотици ирански и афгански лекари, инженери, архитекти, академици и поети в избраните от тях страни.

За едно „двойно прехвърляне“ получавах три хиляди долара и известно време извършвах по две прехвърляния месечно. След три месеца летене с международни полети от Бомбай до Делхи, Калкута, Мадрас и обратно, Абдул Гани ме прати на първата ми международна куриерска мисия. Отнесох пакет с десет паспорта до Заир. Със снимките на получателите, пратени от Киншаса, Кришна и Вилу бяха сътворили от паспортите идеални фалшиви „книги“. Запечатахме ги в найлон, залепих ги с тиксо за тялото си под три пласта дрехи и полетях към горещия и добре въоръжен хаос на международното летище в Киншаса.