Шантарам

Агентите на Абдул в Южна Америка, Азия и Африка влизаха във връзка с незаконни присвоители, мъчители, мандарини и висши военни, подкрепяли рухнали тирании. Връзките с тях ме караха да изпитвам гневен срам повече от всичко, което бях вършил на служба при Кадербай. На младини, когато живеех свободно, се бях отдал на писане на памфлети и статии за вестници. Години наред проучвах и изобличавах престъпленията и нарушенията, извършвани от подобни хора. Излагах себе си на риск, подкрепяйки стотици яростни сблъсъци с полицията по време на протестите срещу тях. Все още чувствах старата омраза и задушаващ гняв, когато общувах с тях. Но животът, който познавах, вече го нямаше. Аз също бях издирван. И за моята глава беше определена цена. Бях гангстер, живеех ден за ден и само Съветът на Кадеровата мафия стоеше между мен и изтезанията в затвора.

И така, аз играех ролята си в мрежата на Абдул Гани и помагах на закоравели убийци да се измъкват от смъртните си присъди — каквито бяха изпълнявали над толкова много хора и каквито самите те бяха заслужили. Това ми беше противно, те също ми бяха противни и им го показвах. При всяка сделка ги притисках до стената и гневът, който предизвиквах у тях, бе моята малка утеха. Те ме нервираха със своите пазарлъци, тези нарушители на човешките права, самодоволни и възмутени, че трябва да харчат парите, изтръгнати от устата на хората. Но в края на краищата всичките се огъваха и приемаха условията ни. И добре плащаха.

Никой друг в мрежата на Кадербай като че не споделяше моето възмущение. Сигурно няма друг кръг, по-цинично настроен към политиката и политиците, от този на професионалните престъпници. Според техните възгледи всички политици са безскрупулни и корумпирани и всяка политическа система е в услуга на силните богати над беззащитните бедни. В известен смисъл с времето и аз започнах да споделям тази идея, защото познах опита, на който почива тя. Затворът ни беше запознал отблизо с нарушенията на човешките права и всеки ден съдът потвърждаваше онова, което бяхме научили за закона: богатите във всяка страна и във всяка система винаги получават най-голямата справедливост, която може да бъде купена с много пари.

От друга страна, престъпниците от мрежата на Кадер проявяваха някакъв егалитаризъм, който би изпълнил комунистите и християните гностици с възхитена завист. Те не отдаваха никакво значение на цвета на кожата, вероизповеданието, расата или политическата ориентация на клиентите и не ги съдеха, когато ги разпитваха за миналото им. Всеки живот, без значение невинен или покварен, бе сведен до един — единствен въпрос: доколко наложително се нуждаеш от „книгата“? Отговорът определяше тарифата и всеки клиент, който имаше пари да плати, се прераждаше без минало и без грехове в момента на сделката. Никой клиент не беше по-добър, нито по-лош от другите.

Абдул Гани, подтикван от най-чистия аморален дух на пазарните сили, обслужваше нуждите на генерали, наемници, присвоители на обществени фондове и разпитвачи — убийци без ни най-малък намек за смут или порицание. Тяхната свобода всяка година носеше по около два милиона долара чиста печалба. Но въпреки че не се гнусеше етически от източниците на доходите, Абдул Гани беше религиозен и суеверен, що се отнасяше до харченето. Всеки долар, спечелен от спасяването на тази отровна клиентела, отиваше за програма за подпомагане на бежанците, създадена от Кадербай за иранците и афганците, прогонени от родните си места от войната. Всеки паспорт, закупен от военните диктатори и техните апаратчици, купуваше още петдесет паспорта, лични карти или документи за пътуване за ирански и афгански бежанци. Така в един от онези душевни лабиринти, които съдбата обича да изгражда около алчността и страха, високите цени, плащани от тираните, спасяваха мнозина пострадали от тиранията.

Кришна и Вилу ме научиха на всичко, което знаеха за паспортния занаят. С времето започнах да експериментирам и да си създавам нови самоличности с американски, канадски, холандски, немски и британски „книги“. Работата ми не беше добра колкото тяхната и никога нямаше да бъде. Добрите фалшификатори са художници. В артистичните им виждания нарочно и творчески положеното петно, придаващо на всяка страница фалшивата й автентичност, трябва да присъства не по-малко от точността на променените или изфабрикувани подробности. Всяка страница, създадена от тях, е миниатюрно живописно платно, малко изражение на тяхното изкуство. Точният ъгъл на един леко изкривен печат или лекото размиване на друг са също толкова важни за тези малки платна, колкото и формата, разположението и цвета на една паднала роза в картина, сътворена от велик майстор. Ефектът, без значение доколко умело е постигнат, винаги се ражда от интуицията на художника. А на интуиция не можеш да се научиш.