Шантарам

Той допусна две грешки. Първата — че се биеше, отстъпвайки назад. За да ме изненада неочаквано, той първо се нахвърли върху мен и с два удара на ножа разряза гърдите и предмишницата ми. Трябваше да продължи и да завърши атаката, да ме удря, кълца и мушка, но той заотстъпва назад, като въртеше ножа в малки кръгчета. Може би е очаквал да се предам — повечето от враговете му бързо се предаваха, победени от собствения си страх пред него и от гледката на собствената си кръв. Може да е бил толкова сигурен в победата си, че просто си играеше с мен само заради тръпката от убийството. Каквато и да беше причината, той загуби предимството и с тази първа стъпка назад загуби и битката. Даде ми време да извадя ножа си от пазвата и да го насоча към него. Забелязах изненадата в погледа му и тя ми подсказа как да контраатакувам.

Втората му грешка беше, че държеше ножа, все едно е меч, а той участва в турнир по фехтовка. Човек използва захват изотдолу, когато очаква ножът му, като пистолет, да се бие вместо него. Но ножът не е пистолет, разбира се, и в битката с нож не оръжието решава боя, а човекът. Ножът е само да му помага да го изведе до победа. Победният захват е захватът на кинжал — с острието надолу, а юмрукът, който го стиска, е свободен да нанася удари. Този захват осигурява на човек максимум сила при удар надолу и допълнително оръжие — стиснатия юмрук.

Той заотстъпва приклекнал, размахвайки ножа — описваше дъги със замах, разперил ръце. Беше десняк. Заех боксова стойка на леворък, стиснал кинжала в десния си юмрук. Пристъпвах с десния крак и влачех левия, за да пазя равновесие. Нападнах го. Той замахна на два пъти с ножа към мен и после се хвърли напред. Отстъпих встрани и му нанесох три удара: десен-ляв-десен. Единият от тях беше късметлийският. Носът му се счупи, очите му се насълзиха, засмъдяха и погледът му се замъгли. Той се хвърли пак и се опита да ме наръга странично. Стиснах китката му с лявата си ръка, стъпих между краката му и го наръгах в гърдите. Целех се в сърцето или в белия дроб. Не улучих нито едното, но въпреки това забих шиша чак до дръжката в месестата плът под ключицата му. Той проби кожата на гърба му точно под лопатката.

Беше прикован до стената между една пералня и една сушилня. Натиснал шиша, за да не мърда, стиснал с лявата ръка китката на ръката му, в която държеше ножа, аз се опитах да го захапя за лицето и врата, но той така мяташе глава насам-натам, че вместо това го атакувах челно. Главите ни се фраснаха една в друга няколко пъти и накрая с отчаяно, мъчително усилие от негова страна той изпъна крака и ни просна и двамата на пода. Докато се мятахме на земята, аз посегнах и го хванах за колана на панталоните. Използвайки го за опора, го пронизах два пъти в бедрото — и пак, и пак. Ударих на кост повече от веднъж и усетих силния сблъсък с цялата си ръка чак до рамото. Пуснах колана му, пресегнах се с лявата ръка за ножа му — опитвах се да го хвана, за да го наръгам и с него.

Той не пищеше. Това ще му го призная. Крещеше ми оглушително да спра, крещеше, че се предава — Предавам се! Предавам се! Предавам се! — но не пищеше. Спрях и го оставих да живее. Надигнах се на крака. Той отново се опита да изпълзи до вратата на пералнята.

Стъпих на врата му и го спрях, и стоварих крак върху страната му. Трябваше да го спра. Ако се измъкнеше от пералнята, докато аз съм вътре, и пазачите го видеха, щях да прекарам шест месеца и отгоре в наказателния сектор.

Докато лежеше и стенеше на пода, аз свалих окървавените дрехи и облякох чисти. Един от затворниците чистачи стоеше пред пералнята и ни се хилеше на вратата с незлобиво удоволствие. Подадох му вързопа с нацапаните дрехи. Той ги скри в кофата си и ги изхвърли в пещта зад кухнята. На връщане от пералнята дадох оръжията на друг човек, който ги закопа в градината на затвора. Когато се отдалечих достатъчно от мястото, мъжът, който се беше опитал да ме убие, влезе, куцукайки, в кабинета на началника на затвора и припадна. Закараха го в болницата. Никога повече не го видях, а той никога не си отвори устата. И това му го признавам. Той беше бандит и изнудвач и се опита да ме убие без причина, но не беше доносник.

Сам в килията си след боя аз прегледах раните си. Ударът по предмишницата беше разрязал вената. Не можех да отида при лекаря, защото така щяха да ме свържат с боя. Трябваше да разчитам на надеждата, че ще заздравее. Раната, която започваше от лявото рамо и стигаше до средата на гърдите ми, беше дълбока. Разрезът беше чист и кървеше силно. Изгорих два пакета хартийки за цигари в метална купичка до бяла пепел и я втрих в двете рани. Болеше, но пепелта веднага затвори раните и спря кървенето.