Шантарам

Казах му курса на щатския долар при Халед Ансари и той се съгласи. Уредих си среща с него на следващия ден на снимачната площадка. Той трябваше да донесе рупиите — много по-дебела пачка банкноти, отколкото американската валута — в мека раница, готова да я взема с мотора. Скрепихме сделката с ръкостискане. Помнейки, че представлявам господаря Абдел Кадер Хан — човек, чието име не биваше да споменава нито Мехта, нито аз — стиснах малко по-грубо ръката му. Причиних му съвсем малка болка, само прищракване, но тя подчерта строгия поглед зад дружелюбната ми усмивка.

— Ако ще се дъниш, Чандра, изобщо не се захващай — предупредих го, докато болката пулсираше от стиснатата ръка към очите му. — Никой не обича да се подпичкват с него, а най-малкото приятелите ми.

— О, но разбира се, че няма, баба! — пошегува се той, но не успя да потуши тревожната искра в очите си. — Няма проблеми. Кои бахт наи! Не се безпокой! Много съм ти благодарен, че можеш да помогнеш на мен, на моя… какво да кажа, да помогнеш на моя приятел за неговия проблем, йаар.

Тръгнахме обратно към залата и заварих Лиса с колегата продуцент на Мехта, Клиф де Суза.

— Здрасти, човече! Ти ставаш! — изтърси Клиф за поздрав, хвана ме подръка и ме помъкна към масите на „нощния клуб“. Погледнах Лиса, но тя само вдигна ръце в жест, който казваше „Сам се оправяй, приятел.“

— Какво става, Клиф?

— Трябва ни още един мъж, йаар. Трябва ни мъж, гора, да седне между тия две хубавици.

— О, не, не ви трябва — възразих му и се опитах да се изтръгна от хватката му, без да го обидя. Бяхме на масата. Двете германки станаха и се опитаха да ме издърпат на стола между тях. — Не мога! Аз не играя! Стеснявам се пред камера! Не мога!

— Na, komm’schon! Hor’auf!^[1] — възпротиви се едното от момичетата. — Нали ти вчера ни разправяше колко било лесно, на?

Момичетата бяха приятни. Бях избрал тяхната група точно защото всички бяха здрави и привлекателни момчета и момичета. Усмивките им ме накараха да се присъединя. Замислих се какво би означавало това — да участвам във филм, който ще гледат триста милиона души в десет или повече страни, докато се укривам като най-издирвания в отечеството престъпник. Беше глупаво. Беше опасно.

— О, защо пък не, по дяволите? — вдигнах рамене.

Клиф и сценичните работници се оттеглиха, а актьорите заеха местата си. Звездата, Чънки Панди, беше хубав, атлетичен бомбаец. Бях го гледал в няколко филма, на които ме заведоха моите индийски приятели, и с изненада открих, че на живо е много по-красив и харизматичен, отколкото на екрана. Асистент гримьор му държеше огледалото, докато той се решеше и нагласяше косата си. Беше се втренчил в огледалото като хирург по време на сложна, критична операция.

— Изтърва най-хубавото — прошепна ми едната от германките. — На този му отне страшно много време да си научи танцовите стъпки за сцената. Много пъти здравата се орезили. И при всеки резил тоя дребният с Spiegel… с огледалото, изскача и го гледаме как пак и пак се реше. Ако просто бяха използвали резила му и ресането пред огледалото, дето го държи дребосъкът, казвам ти, че това ще стане страшен комедиен хит.

Режисьорът на филма стоеше до оператора, вперил око в обектива на камерата, а после даде наставления на осветителите. По даден знак асистент-режисьорът призова за тишина на площадката. Операторът обяви, че камерата работи.

— Звук! — изкомандва режисьорът. — И… начало!

Музиката гръмна от грамадните високоговорители като тези по стадионите. Не бях чувал досега музика от индийски филм да кънти толкова силно и бях възхитен. Танцьорките, включително и звездата Кими Каткар, изскочиха на изкуствената сцена. Лъкатушейки по площадката между тълпата от статисти, Кими прекоси плавно сцената и тръгна от маса на маса, като не спираше да танцува и да жестикулира. Героят се включи в танца, а когато пристигнаха актьорите, играещи ченгетата, се шмугна под масата. Целият епизод във филма продължаваше само пет минути, но репетициите продължиха цяла сутрин, а снимките — до късно следобед. Първият ми опит в шоубизнеса завърши с две кратки завъртания на камерата, уловила широката ми усмивка, когато Кими поспря зад гърба ми в изкусителния си танц.