Шантарам

— Не, паапи, не папи. Има игра на думи. Паапи означава крадец, а папи — целувка. Значи всъщност е „Петимата крадци“, но има шега — че е и „Пет целувки“, защото е романтична комедия. Главната женска роля се играе от Кими Каткар. Мисля, че е разкошна. Не е най-добрата танцьорка в света, но е красавица. В главната мъжка роля е Чънки Панди. Той би могъл да е добър, наистина добър, ако главата му не беше завряна толкова надълбоко в собствения му гъз.

— Докато сме на тая тема, Маурицио създавал ли ти е още неприятности?

— Не се е обаждал никакъв, но се тревожа за Ула. Няма я вече от цяло денонощие. Модена й се обади онзи ден вечерта, тя се разбърза и излезе. Той изплува за пръв път от седмици. Оттогава не съм я чувала, а обеща да се обади.

Разтърках чело и пригладих разрошената си коса.

— Ула знае какво прави — изръмжах. — Тя не е твой проблем, нито пък мой. Помогнах й, защото ме помоли. Защото я харесвам. Но тази история с Ула-Маурицио-Модена вече почва да ми писва, нали ме разбираш? Модена споменали й нещо за парите?

— Не знам. Може би.

— Ами, тях още ги няма и Модена също. Уличните момчета ми разказват. Маурицио обикаля навсякъде да го търси. И няма да се откаже, докато не го намери. И Ула не е по-долу. Шейсет хиляди долара — не са чак толкова много, но хората убиват и за по-малко. Ако Модена ги е взел, по-добре да не закача Ула, докато Маурицио го преследва.

— Знам, знам.

Изведнъж очите й изгубиха блясъка си и станаха тревожни.

— Не се безпокоя за Ула — каза тя тихо. — За теб се тревожа. Ако Модена се е върнал, трябва известно време да се движиш плътно с Абдула. Или с мен.

Тя ме погледна. Устните й бяха се превърнали в бели ивици, здраво стиснати около онова, което искаше да каже, ала не можеше или не успяваше.

— Разкажи ми за сцената — предложих й в опит да ни извадя от студения черен въртоп, в който се бе превърнал животът на Ула. — За какво се разказва в този филм?

— Това е нощен клуб или поне филмовата версия на такъв. Героят открадва скъпоценен камък от богат политик, мисля… нещо такова… и тича тук да се скрие. Гледа как момичето, Кими, изпълнява голям танцов номер, и се влюбва в нея. Когато идват ченгетата, тя скрива камъка в перуката си. Останалият филм е за това как той се опитва да се доближи до нея, за да си върне камъка.

Тя замълча и се загледа в лицето ми, опитваше се да разгадае изражението ми.

— Той е… сигурно мислиш, че е тъповат.

— Не, не мисля — засмях се. — Харесва ми. Харесвам всичко това. В реалността този тип просто ще я пребие и ще си прибере камъка. Може и да я застреля даже. Боливудската версия повече ми допада.

— И на мен — усмихна се и тя. — Много. Сглобиха всичко това от боядисано платно и тънички летви и то е… все едно създават мечти, нещо такова. Знам, че звучи лигаво, но говоря сериозно. Обичам този свят, Лин, и не искам да се връщам в другия.

— Хей, Лин! — провикна се глас зад гърба ми. Беше Чандра Мехта, единият от продуцентите. — Да ти се намира една минутка?

Оставих Лиса с немските туристи и отидох с Чандра Мехта под металната подпора, крепяща сложна конструкция с ярки прожектори. Той беше с бейзболна шапка, нахлупена наопаки, и натискът на стегнатата лента правеше пухкавото му лице още по-кръгло. Избелелите сини джинси „Левис“ бяха закопчани под издутия му корем, почти скрит от дългата му риза-курта. Беше се изпотил в леко влажния въздух на покритата снимачна площадка.

— Здрасти, мъжки. Как е? Щеше ми се да те видя, йаар. — Говореше с придихание, заговорнически. — Да излезем на чист въздух. Тука направо ще се сваря, йаар.

Докато се разхождахме между сградите с метални покриви, костюмирани актьори пресичаха пътя ни заедно с мъже, понесли декори и снимачна техника. По едно време група от девет красиви танцьорки, облечени в екзотични костюми с пера, ни подмина на път към снимачната площадка. Те ми извъртяха главата и принудиха и тялото ми да се обърне, докато оправя отново посоката. Чандра Мехта дори не ги погледна.

— Слушай, Лин, за какво исках да говоря с теб… — Той докосна лакътя ми, както крачехме. — Та значи, имам един приятел, той се занимава с бизнес, върти много сделки в САЩ. Ачаа, как да го кажа… Той има проблем с обмяната в долари на приходите си в рупии, йаар. Аз, така да се каже, се надявах, че ти… Едно птиченце ми каза, че си услужлив, когато парите не текат.

— Предполагам, че тези пари трябва да са в щатски долари, когато текат правилно?

— Да — усмихна се той. — Много се радвам, че разбираш проблема му.

— Доколко е заприщен притокът?

— О, мисля, че около десет хиляди ще отприщят много хубаво нещата.