Шантарам

Тя се изправи неуверено, подкрепяна от Лиса, и влезе в нейната спалня. Малко по-късно се върна с един сак. Подаде ми го. Изражението й бе странно противоречиво — колкото кокетно, толкова и враждебно. Отворих сака и извадих няколко пачки от стодоларови банкноти. Отброих двайсет хиляди долара, прибрах останалите в чантата и й я върнах.

— Десет хиляди са за Хасаан — заявих. — Пет хиляди, за да те снабдим с нов паспорт и билет за Германия. Пет хиляди — за да почистим тук и да намерим нова квартира на Лиса на другия край на града. Останалите са твои. И на Модена, ако прескочи трапа.

Тя искаше да отговори, но тихо почукване на вратата съобщи, че Хасаан е дошъл. Набитият, як и мускулест нигериец влезе и поздрави сърдечно Абдула и мен. Като всички нас и той беше свикнал с бомбайската жега и носеше плътно яке от шевиот и тъмнозелени джинси без следа от дискомфорт. Дръпна одеялото от тялото на Маурицио, щипна кожата, прегъна мъртвата му ръка и подуши трупа.

— Имам хубав найлон — каза той, пусна на пода тежкия найлон и го заразгъва. — Трябва да му свалим всичките дрехи. И всичките пръстени и ланци. Само човека, друго не щем. Зъбите ще извадим по-късно.

Не реагирах с нищо, той замълча, погледна ме и забеляза как зяпам жените. Лицата им бяха замръзнали от ужас.

— Какво ще кажеш да… вкараш Ула под душа — поусмихнах се кисело на Лиса. — И ти вземи душ. Сигурно след малко ще приключим тук.

Лиса поведе Ула към банята и пусна душа. Преместихме тялото на Маурицио върху найлона и му съблякохме дрехите. Кожата беше бледа, матова, на места със сиви петна. Приживе Маурицио беше висок и добре сложен мъж. Мъртъв и гол изглеждаше някак си по-мършав и немощен. Би трябвало да ми е жал за него. Дори по друго време и заради друго никога да не жалим мъртвите, би трябвало да ни е жал за тях, когато ги гледаме и докосваме. Жалостта е част от любовта, която не иска нищо в замяна, и затова да жалиш някого, е като молитва. А мъртвите искат молитви. Притихналото сърце, рухналия неф на гръдта, която не диша и изгасналите свещи на очите — те призовават молитвите ни. Всеки мъртвец е разрушен храм и когато взорът ни проникне в него, ние трябва да жалим и да се молим.

На мен обаче не ми беше жал за него. „Получи си заслуженото“ — помислих си, докато увивахме тялото му в найлона. Тази мисъл ме караше да се чувствам презрян мерзавец, но думите се промъкваха в мозъка ми като убийствен шепот, носещ се из сърдитата тълпа. „Получи си заслуженото.“

Хасаан носеше и кош за пране на колелца. Вкарахме го от коридора в стаята. Тялото на Маурицио започваше да се вкочанява и бяхме принудени да пречупим краката, за да се побере в коша. Свалихме го незабелязано два етажа по-надолу и го изкарахме на притихналата улица, където беше паркиран фургонът на Хасаан. Хората му всеки ден прекарваха с него по улиците риба, хляб, плодове, зеленчуци и керосин до магазините му в африканското гето. Натоварихме коша с колелца в каросерията и затрупахме увития в найлон труп със самуни хляб, кошници със зеленчуци и подноси с риба.

— Благодаря, Хасаан. — Стиснах ръката му и му мушнах десетте хиляди долара. Той пъхна парите в пазвата на якето си.

— Не — избоботи той с басовия глас, който внушаваше безрезервно уважение в неговото гето. — Много се радвам да свърша тази работа. Сега, Лин, сме квит. Напълно квит.

Той кимна на Абдула, остави ни и тръгна към колата си, паркирана на половин пряка оттук. Рахим се подаде от фургона и ми се усмихна до уши, преди да врътне ключа и да запали мотора. Потегли, без да се оглежда. Колата на Хасаан го следваше на неколкостотин метра по-назад. Никога не чухме дори да се шушне повече за Маурицио. Носеха се слухове, че Хасаан Обикуа имал някаква яма в центъра на неговия бордей. Едни твърдяха, че била пълна с плъхове, други — с пъплещи раци. Трети се кълняха, че държал в нея огромни прасета. Каквито и да бяха гладните чудовища, всички онези, които шушнеха, бяха съгласни, че от време на време ги хранеха с по някой мъртвец, парче по парче от трупа.

— Много добре похарчи тия пари — измърмори Абдула с безизразно лице, докато гледахме как фургонът се отдалечава.

Върнахме се в апартамента и поправихме бравата, за да можем да заключим вратата, когато всички си тръгнем оттук. Абдула се обади на друг свой познат и уреди двама мъже да дойдат в апартамента на следващия ден. Наредено им бе да донесат трион, да нарежат леглото на парчета и да го изнесат в чували за боклук. Освен това да изчистят килима и да оставят апартамента в пълен порядък, като премахнат всички следи от сегашните му обитатели.

Той затвори слушалката и телефонът моментално зазвъня. Неговият човек от „Дадар“ имаше новини за нас. Персоналът открил Модена в хотелската стая и го закарали в болницата. Човекът отишъл в болницата и научил, че слабият и ранен мъж се е изписал. За последно го видели да се отдалечава бързо с такси. Лекарят, който се погрижил за него, се съмнявал, че ще преживее нощта.