Шантарам

Един час след като излязох от къщата на Абдул Гани, за да се срещна лице в лице с Мадам Жу, Назир и трима от най-доверените му хора разбили вратата на съседната къща и преминали през дългата работилница в мазето, свързваща двете сгради. Горе-долу по времето, когато аз се промъквах през развалините на разрушения Дворец на мадам Жу, Назир и хората му, с плетени черни маски, бутнали капака на пода в кухнята на Гани и влезли у тях. Хванали готвача, градинаря, двамата прислужници на Абдул и фалшификаторите от Шри Ланка, Вилу и Кришна, и ги заключили в една стаичка в мазето. Докато съм се изкачвал по обгорялото стълбище на Двореца към таванската стая, където намерих мадам Жу, Назир се прокраднал на горния етаж до огромния кабинет на Абдул и го заварил да седи в креслото, ридаещ и неподвижен. По-късно, горе-долу по времето, когато аз разтворих стиснатия юмрук на моето отмъщение и пожалих съсипания си враг, точещата лиги Мадам, Назир отмъстил за себе си и за Кадер Хан, като убил предателя, продал всички ни в Пакистан.

Двама мъже притиснали ръцете на Абдул към креслото, а третият дръпнал главата му назад и го накарал да отвори очи. Назир свалил маската си. Взрян в очите на Абдул, той го пронизал в сърцето. Абдул сигурно е знаел, че трябва да умре. Седял е сам и е очаквал убийците си. Но викът му, казват, идвал чак от ада.

Съборили тялото му от креслото на излъскания под, и докато аз съм се бил с Раджан и близнака му в таванската стая в другия край на града, Назир и хората му отсекли със сатъри ръцете, стъпалата и главата на Абдул и разпръснали парчетата от трупа му из огромната къща точно както Абдул Гани заповядвал на убийците Сапна да постъпят с разчленения труп на стария верен Маджид. А когато съм си тръгвал от разрушения Дворец със сърце, свободно и изпълнено с покой за първи път след толкова много месеци, изпълнени с копнеж за мъст, Назир и хората му освободили Кришна, Вилу и прислугата — решили, че те нямат никакво участие в предателството на Гани — а после напуснали къщата и тръгнали да издирват членовете от групата на Гани, за да ги избият до крак.

— Гани от много време се беше побъркал, йаар — вметна Санджай Кумар, докато превеждаше свободно разказа на Назир от урду на английски. — Смяташе, че Кадер е полудял. Мислеше, че е… обсебен, разбираш ли? Беше си въобразил, че Кадер ще изгуби целия си бизнес, всичките си пари и цялата си власт в Съвета. Мислеше, че Кадер харчи твърде много за Афганистан, войната и прочие. Знаеше, че Кадер е планирал всякакви други мисии — разни неща в Шри Ланка, Нигерия и тям подобни. И затова, след като не можа да разубеди Кадер, нито да го накара да се промени, той реши да използва цялата тази история със Сапна. Това със Сапна беше начинание на Гани от самото начало.

— Цялото ли? — попитах.

— Разбира се — отвърна Санджай. — На Гани и на Кадер. Но го оглавяваше Гани. Използваха историята със Сапна, за да получат онова, което искаха от ченгетата и от властите.

— Как?

— Идеята на Гани беше да наплашат всички — ченгетата, политиците и другите Съвети — с общ враг. Това беше Сапна. Когато тези типове, Сапна, започнаха да кълцат хора навсякъде из града, да приказват за революция и че Сапна бил царят на крадците и така нататък, всички се разтревожиха. Никой не знаеше кой стои зад всичко това. Това ги накара да работят заедно с нас, за да хванем копелето, в замяна на нашата помощ. Но Гани се надяваше да му се отвори възможност да посегне на самия Кадер.

— Не съм убеден, че го е искал от самото начало — намеси се Салман Мустаан и подчерта думите си с поклащане на глава срещу близкия си приятел. — Мисля, че започна както винаги, с пълна подкрепа за Кадер. Но тази история със Сапна беше много смахната и гадна, човече, и мисля, че тя, разбираш ли, му обърка ума.

— Както и да е — продължи Санджай, отхвърляйки тънкостите. — Резултатът пак е същият. Гани си има банда, тези Сапна, бандата си е негова и се подчинява само на него. И убива разни копелета из целия град. Повечето са хора, от които той така или иначе е искал да се отърве, по делови причини, с което аз нямам проблеми. И всичко вървяло чудесно, йаар. Целият шибан град пощурява и търси това копеле Сапна, а всички традиционни врагове на Кадер се надпреварват да му помагат да пренася контрабандно оръжия, експлозиви и други тежки лайна през Бомбай, защото искат той да им помогне да разберат кой е този Сапна и да го ликвидират. Шибан смахнат план, обаче сработва, йаар. А после един ден едно ченге идва да го види. Беше онзи Патил — Лин, ти го познаваш, подинспектор Суреш Патил. Работеше в „Колаба“ и е страшна путка, йаар.

— Обаче умна — промълви Салман уважително.