Шантарам

Четвъртият човек на масата ни, който седеше до Санджай както винаги, беше Салман, най-добрият му приятел. Салман Мустаан беше роден в една и съща година със Санджай и двамата бяха израсли заедно в шумното и пренаселено предградие Бандра. Бил преждевременно развито дете, разказаха ми, и изненадал родителите си сиромаси с отлични оценки по всички предмети във всички класове на прогимназията. Успехът му бил още по-забележителен заради това, че откакто навършило пет години, момчето се трудело по двайсет часа седмично с баща си, скубело пилета и метяло местната птицеферма.

Знаех добре историята му — бях я сглобил от разказите и изповедите, които ми споделяше, докато тренирахме заедно в спортната зала на Абдула. Когато Салман обявил, че трябва да напусне училище, за да работи повече и да подпомага семейството си, един от учителите му, който познавал Абдел Кадер Хан, помолил дона да се намеси в негова полза. Салман станал едно от децата, които получавали стипендия от Кадербай — също като моя съветник, доктор Хамид, когато работех в клиниката в бордея — и решили да го насочат към адвокатска кариера. Кадер записал Салман в католически колеж, ръководен от йезуитски свещеници, и всеки ден момчето от бордея обличало чистата си бяла униформа и заемало мястото си сред синовете на богаташкия елит. Получил добро образование — Салман проявяваше красноречие, когато говореше на английски, а общите му познания обхващаха история и география, литература, науки и изкуства. Но момчето притежаваше някаква необузданост, неутолима жажда да експериментира, която дори здравите ръце и твърдите пръчки на йезуитите не бяха успели да укротят.

Докато Салман се борел с йезуитите, Санджай си намерил работа в бандата на Кадербай. Той пренасял съобщения и контрабанда между офисите на мафията из целия град. През първите седмици на службата го намушкали по време на сбиване с мъже от съперническа банда, които се опитали да го оберат. Момчето се защитило, избягало от нападателите и доставило контрабандния си пакет в центъра за събиране на Кадер, но раната му била сериозна и минали цели два месеца, докато заздравее. Салман, неговият приятел, откакто се помнел, обвинил себе си за това, че не е бил със Санджай, и начаса напуснал училище. Той помолил Хана за разрешение да работи заедно с приятеля си и да пренася контрабанда. Кадер се съгласил и от този ден насам момчетата вършеха заедно всички престъпления от каталога на Съвета.

Тогава, в началото, били само на по шестнайсет. И двамата бяха навършили трийсет през седмиците преди срещата ни в „Мокамбо“.

Щурите момчета се бяха превърнали в корави мъже, които обсипваха с подаръци семействата си и живееха с някакво очебийно, агресивно спокойствие. Въпреки че бяха успели да омъжат престижно сестрите си, и двамата бяха неженени. Отказвали да се оженят, каза ми Санджай, заради общата им вяра или предчувствие, че ще умрат от насилствена смърт, и то млади. Перспективата нито ги плашеше, нито ги тревожеше. Те го виждаха като разумна сделка: вълнения, власт и богатство, достатъчно да осигурят семействата си, срещу кратък живот, свършващ на острието на ножа или дулото на пистолета. И когато групата на Назир спечели гангстерската война срещу групата на Гани, двамата приятели се оказаха в новия Съвет — пълноправни млади мафиотски донове.

— Мисля, че Гани наистина се опита да предупреди Кадербай какво му е на сърце — рече Салман замислено с ясен глас, на английски, закръглен до най-близкия децибел. — Той говореше за това проклятие на героя близо година, преди да реши да създаде Сапна.

— Майната му, йаар — изръмжа Санджай. — Кой, мамка му, беше той, че да предупреждава Кадербай? Кой, мамка му, беше той, че да ни вкара всичките в тия лайна с Патил да накара неговите хора да накълцат стария Маджид? А после, когато всичко свърши, отишъл и продал всичко на шибаните пакистански ченгета, йаар. Майната му. Ако можех да изровя тоя мадачуд и да го убия пак, щях да го направя още днес. Всеки ден бих го правил. Щеше да ми е шибаното хоби.

— Кой беше истинският Сапна? — попитах. — Кой всъщност извършваше убийствата за Абдул? Спомням си, веднъж Кадер ми каза, след като убиха Абдула, че е — открил истинския Сапна. Каза, че го е убил. Кой беше той? И защо изобщо го е убил, след като той е работел за него?

Двамата млади мъже се обърнаха към Назир. Санджай му зададе няколко въпроса на урду, в знак на уважение към по-възрастния — те знаеха фактите също толкова добре, колкото и Назир, но се обърнаха към него да разкаже спомените си и го включиха в разговора. Разбрах по-голямата част от отговора на Назир, но изчаках Санджай да преведе.