Шантарам

— Кадер не трябваше да се върне от Пакистан — додаде Салман. — Кадер, Назир, Халед… дори и ти. Абдул Гани смяташе, че това е неговият шанс да ликвидира целия Съвет с един удар, всички онези от Съвета, които не бяха с него. Но Кадербай си имаше свои приятели в Пакистан и те го предупредиха. Успяхте да се измъкнете от капана. Мисля, че от онзи ден Абдул Гани е знаел, че с него е свършено. Но кротуваше и не предприемаше нищо тук. Предполагам, че се надяваше Кадер и всички вие да бъдете убити във войната.

Назир го прекъсна — нямаше търпение да изслуша презирания от него английски. Стори ми се, че разбрах какво каза, и преведох думите му на Санджай, за да потвърди дали догадката ми е вярна.

— Кадер казал на Назир да пази истината за Абдул Гани в тайна. Казал, че ако нещо му се случи през войната, Назир трябва да се върне в Бомбай и да отмъсти за него. Това ли е?

— Да — поклати глава — Санджай. — Разбрал си го. А след това трябваше да ликвидираме и останалите, които бяха на страната на Гани. Никой от тях не остана жив. Всички са мъртви или офейкаха от Бомбай.

— Което ни води до разговора по същество — усмихна се Салман. Това беше рядка, ала добра усмивка, усмивката на уморен мъж, усмивката на нещастен мъж, усмивката на корав мъж. Издълженото му лице беше с малко разкривени черти, едното му око беше с един пръст по-ниско от другото, счупеният му нос беше зараснал накриво, а единият ъгъл на устата му беше обтегнат — юмрук беше разцепил устната и шевът бе изопнал кожата. Късата му коса оформяше идеален кръг над челото му като тъмен ореол, здраво притиснал малко смачканите му уши. — Искаме ти да поемеш за известно време паспортите. Кришна и Вилу много настояват. Те са малко…

— Направо са откачили от страх — намеси се Санджай. — Загубили са ума и дума, защото разчленяваха хора из целия Бомбай, като почнем с Гани, докато те са били там, в шибаното мазе! Войната вече свърши и ние спечелихме, но тях още ги е страх. Не можем да си позволим да ги загубим, Лин. Искаме ти да работиш с тях и да ги поуспокоиш. Непрекъснато питат за теб и искат ти да работиш с тях. Харесват те, човече.

Погледнах подред всеки от тях и спрях погледа си върху Назир. Ако бях разбрал правилно, това бе изкусително предложение. Победилата фракция на Кадер беше реформирала местния мафиотски Съвет под ръководството на стария Собхан Махмуд. Назир беше станал пълноправен член на Съвета, както и Махмуд Мелбааф. Останалите включваха Санджай и Салман, Фарид и още трима донове, родени в Бомбай. Последните шестима говореха марати толкова добре, колкото хинди и английски. Това ми осигуряваше уникален и много важен контакт с тях, защото бях единственият им познат гора, който говори марати. Аз бях единственият им познат гора, оковаван в пранги в затвора „Артър Роуд“. И бях един от малцината, с кафява или бяла кожа, оцелели във войната на Кадер. Те ме харесваха и ми се доверяваха. Те ме смятаха за ценна придобивка. Гангстерската война беше свършила. В новия Pax Mafia, управляващ тяхната част от града, можеха да се натрупат състояния. А на мен парите ми трябваха. Живеех от спестяванията си и бях почти разорен.

— Какво точно сте наумили? — попитах Назир, но знаех, че ще отговори Санджай.

— Ти поемаш „книгите“, печатите, всичко, свързано с паспортите, лицензите, разрешенията и кредитните карти — отвърна той бързо. — Ще имаш пълен контрол. Точно както беше при Гани. Никакви шибани проблеми. Каквото ти трябва, го получаваш. Получаваш дял от всичко — мисля за пет процента, но можем да го обсъдим, ако според теб не са достатъчни, йаар.

— И можеш да посещаваш Съвета, когато си искаш — додаде Салман. — Един вид със статут на наблюдател, ако ме разбираш. Какво ще кажеш?

— Ще трябва да преместите работилницата от мазето на Гани — казах тихо. — Никога не бих се чувствал щастлив, ако работя там, и не съм изненадан, че мястото е ошашкало Вилу и Кришна.

— Няма проблеми — разсмя се Санджай и плясна по масата. — И без това смятахме да продадем къщата. Знаеш ли, братко Лин, онзи тлъст шибаняк Гани записал двете големи къщи, неговата и съседната, на името на зет си. В това няма нищо лошо — мамка му, човече, всички правим така. Но те струват шибани кророве, Лин. Те са шибани имения, баба. И след като накълцахме и разпарчадисахме тлъстата гад, зет му решава, че не иска да ни прехвърли къщите. Прави се на голяма работа и почва да приказва за адвокати и полиция. Затова се наложи да го вържем над голям варел киселина, йаар. И той взе, че омекна. Нямаше търпение да ни припише къщите. Пратихме Фарид да свърши работата и той се погрижи. Но страшно се впрегна, йаар заради неуважението, с което се отнесе към нас зетят на Гани, и много се беше ядосал на тоя мадачуд, задето го принуди да сложи варела с киселина и прочие. Той обича нещата да са прости, нашият брат Фарид. Цялата тая история с окачането на тоя путьо над киселината беше малко… Как се нарича, Салман? Как беше думата?

— Натруфено — предположи Салман.