— Запали конкурентна компания — засмя се Санджай. — Сега официално сме в бизнеса с недвижими имоти, защото най-големите ни съперници току-що бяха закрити заради повредите от пожара. Утре, недалеч оттук, отваряме новия си офис за недвижими имоти. А тази вечер никакви любопитни копелета няма да ни видят как се нанасяме в новата работилница. Фарид уби с един куршум два заека,
И така, на около километър от нас белият огън и пушек опърлиха среднощното небе, а ние наредихме на нашите момчета да внесат тежкото оборудване в Новата фабрика. Кришна и Вилу се заловиха за работа почти веднага.
През месеците, докато ме нямаше, Гани бе осъществил предложенията ми да съсредоточи усилията в разширяване на продукцията — разрешения, сертификати, дипломи, шофьорски книжки, акредитивни писма, пропуски и други документи. Това бе процъфтяващ занаят в процъфтяващата икономика на Бомбай. Често работехме до зори, за да задоволим търсенето. А бизнесът се развиваше — щом лицензионните и другите власти внасяха промени в документите, за да ни затруднят да ги фалшифицираме, ние прилежно копирахме и пак ги фалшифицирахме срещу допълнителна цена.
— Това е нещо като надпреварата на Черната царица — казах на Салман Мустаан. Новата фабрика за паспорти работеше прилежно вече цели шест месеца.
— Черната царица? — попита той.
— Да. Това е от биологията, става дума за гостоприемниците, като човешките тела, и за паразитите — вируси и тям подобни. Учих го, докато работех в моята клиника в жопадпати. Гостоприемниците — нашите тела, и вирусите — всяка гад, която ни разболява, се надпреварват едни с други. Когато паразитът нападне, гостоприемникът развива защита. После вирусът се променя така, че да преодолее защитата, и гостоприемникът създава нова защита. И това продължава вечно. Наричат го Надпреварата на Черната царица. От една книга е, „Алиса в страната на чудесата“.
— Знам я — отвърна Санджай. — Учихме я в училище. Но така и не я разбрах.
— Няма нищо, нея никой не я разбира. Както и да е — момиченцето, Алиса, среща Черната царица, която тича невероятно бързо, но никога не стига никъде. Тя казва на Алиса, че в нейното царство трябвало да бягаш с всички сили, за да останеш на едно място. Същото е с нас и паспортните власти, лицензните съвети и банките по цял свят. Те постоянно променят паспортите и другите документи, за да ни затруднят. А ние непрекъснато намираме нови начини да ги подправяме и фалшифицираме, да ги приспособяваме към нас. Това е Надпреварата на Черната царица и всички ние трябва да тичаме много бързо, просто за да останем на мястото си.
— Мисля, че ти далеч не стоиш на едно място — увери ме той с тих, но нетърпящ възражения глас. — Ти свърши страхотна работа, Лин. Подправянето на документи за самоличност е смъртоносен занаят, пазарът е наистина огромен. Няма насищане. Работата си я бива. Досега всички наши хора, ползвали твоите документи, минават без проблеми,
Не го погледнах. Вървяхме бързо един до друг по булевард „Махатма Ганди“ към площад „Регал Съркъл“ в един горещ, безоблачен следобед. Там, където тротоарът беше задръстен от купувачи, натрупали се пред уличните сергии, ние ги заобикаляхме по платното, а зад нас и покрай нас течеше бавният неспирен поток от коли. Не погледнах Салман, защото през тези шест месеца го бях опознал достатъчно добре и бях сигурен, че се чувства неудобно заради похвалите, с които ме беше засипал. Салман беше роден водач, но като много мъже, притежаващи дарбата да командват и инстинкта да управляват, всеки израз на водаческото изкуство силно го притесняваше. В душата си той беше скромен човек и тази скромност го правеше достоен мъж.
Веднъж Лети каза, че й се струвало странно и нелепо, когато описвам престъпници, убийци и мафиоти като доблестни мъже. Мисля обаче, че тя бъркаше, не аз. Тя бъркаше доблестта с добродетелта. Добродетелта се отнася до онова, което вършим, а доблестта — как го вършим. Ти можеш да водиш война по доблестен начин — Женевската конвенция е за това — или да наложиш мир напълно безчестно. По същество доблестта е изкуството да бъдеш скромен. И гангстерите, също като полицаите, политиците, войниците и светците са добри в своята дейност единствено ако не се възгордяват.
— Знаеш ли — продължи той, когато тръгнахме по широкия тротоар срещу сградите на университета. — Радвам се, че още от самото начало не се получи с приятелите ти, онези, които ти искаше да ти помагат за паспортите.