Шестима братя

Дорнан и Джейс стояха, без да проговорят, а аз се въртях из коридора на няколко крачки от тях. За момент ми се прииска да не бях предлагала да ги придружа, знаейки, че ако не бяха открили някой от братята Рос и ако не бяха толкова шокирани, никога нямаше да ми позволят да присъствам на нещо толкова поверително, което считаха за мъжка работа в моторния клуб.

Изминаха доста часове, преди някакъв мъж да се приближи към Дорнан с документ в ръка. Заговори му с тих тон, но успях да доловя две думи, които вече знаех какво са, тъй като аз бях тази, която ги беше сложила в питието на Чад.

Чист. Метамфетамин.

Наблюдавах как Дорнан зададе няколко въпроса. Колко е погълнал? Нямаше игли около него, затова как беше попаднал в тялото му? Има ли вариант да е било нещастен случай?

Когато мъжът си замина, Дорнан си пое дълбоко въздух, обърна се към Джейс и отсече яростно:

— Ще убия копелето, което го направи.

Знаете ли, имаше и друга причина, поради която бях избрала да убия първо Чад. Не само защото беше задник и изнасилвач.

Избрах го, защото беше любимия син на Дорнан.

Избрах го, защото знаех, че ако имаше нещо на тази земя, което да доведе този мъж до сълзи, това беше или загубата на първородния му син, или загубата на президентския му пост.

Бях направила правилен избор.

Пета глава

Църквата беше претъпкана с мъже, облечени в кожени дрехи с логото на клуба, които се тътреха бавно по стълбите. Бях сама, без обичайния си придружител, тъй като целият клан Рос беше заел първите три реда в църквата, а аз бях изпратена на последния, далеч от язвителните погледи на жените в семейството.

Службата беше скучна, говореше се само за семейството, как кръвта била свята и такива простотии. Бях унесена през по-голямата част и се сепнах, когато всички изведнъж се изправиха. Отначало си помислих, че е приключило, докато не започнаха да се нареждат в колона, за да получат причастие. Наредих се на опашката и чаках търпеливо, докато наблюдавах жените, които бяха избрали да са част от семейство Рос. Някои си спомнях от времето, когато баща ми беше жив, останалите бяха нови, но не бяха с нищо по-различни от другите. За момент се замислих каква тъпа кучка би избрала такъв живот, преди да осъзная, че може би въобще не са имали право на избор.

— И светият дух — каза отчето, щом стигнах най-отпред и постави сладка на езика ми. Затворих уста и се насладих на разтапящата се сладост.

Върнахме се по местата си — аз на последния ред, а Джейс в една редица с братята си. Дорнан стоеше отпред с настоящата си жена от едната му страна, майката на петия и шестия му син, и майката на Чад от другата. Държеше ръцете им в своите с отчаяно примирение, което можеше да изпитва само един родител, който скърбеше за смъртта на детето си.

Зачудих се за момент колко бе тъгувала майка ми за мен. И дали изобщо беше тъгувала.

Всички се изправиха в последна молитва и ковчегът беше затворен. Наблюдавах със задоволство как Дорнан пуска ръката на настоящата си жена и помага на майката на Чад да се изправи. Гледах как жената се дави в сълзи, но вътре в себе си не изпитах нищо, освен хлад и горчива решителност. Ако се беше постарала повече, може би синът ѝ нямаше да се превърне в шибан задник. Изобщо не съжалявах. Светът бе станал по-добро място, откакто него вече го нямаше.

Погребението в църковното гробище беше по-кратко в сравнение със службата. Беше се събрала огромна тълпа; свещеникът каза няколко думи; всички стискаха броениците си или събеседника си и ковчегът беше спуснат в перфектната правоъгълна дупка, издълбана два метра в земята.

Един по един близките от семейството се редуваха да загребват пръст с малката лопатка и да я изсипват в дупката. Наблюдавах със светнали очи как жената на Чад, майка му и Дорнан хвърлиха пръст върху ковчега и се отдръпнаха. Мускулестите ръце на Дорнан сега бяха увити около раменете на жената на Чад, която ревеше за съпруга си.