Шестима братя

Дорнан свали каската си и повдигна рамене към Джейс в жест, който казваше „защо, по дяволите, си застанал на пътя ми?“. Джейс започна да размахва ръце оживено, сочейки към нещо, което предполагах беше Чад. Дорнан ритна степенката и скочи от мотора. Набързо се обърна към двайсетината мотористи, които се бяха наредили в редица и чакаха да влязат, за да паркират машините си. Завъртя с пръст във въздуха и посочи навън от вратата.

Моторите дадоха заден ход. Чуваха се най-различни викове и врява, но веднъж щом и последното „Харли“ напусна гаража, Джейс натисна някакъв бутон на стената и затвори портала със силен трясък.

Мигновено бръмченето на двигателите намаля до поносимо ниво. Наблюдавах от вратата как Дорнан и Джейс се затичаха до мястото, където Чад лежеше мъртъв, а човекът, който беше извикал, все още беше скрит от погледа ми от редицата мотори, зад които Чад беше поел последната си глътка въздух.

— Не диша — дочух паникьосан глас да казва и замръзнах.

Майка ми.

Промъкнах се измежду возилата към тях, жадна да разбера какво се случваше. Кенчето с напитката, която беше прекратила мизерният живот на Чад, си стоеше невинно на плота, а до него имаше парцал за почистване.

— Дойдох да почистя и го намерих така — чух майка ми да проплаква. Пристъпих напред и видях, че беше коленичила до тялото на Чад, от другата страна стоеше Дорнан и притискаше пръсти до врата на Чад, а ръката на Джейс стоеше леко върху гърдите му, проверявайки дали диша.

Ахнах.

Не беше изкуствена реакция. Изведнъж се бях ужасила. Бях убила човек. Ако разберяха, че съм аз, с мен беше свършено. Първо щяха да ме измъчват ужасно и болезнено, и тогава щяха да ми видят сметката.

— Някой да му помогне! — изревах и изтичах до тях. Джейс се изправи и ме задържа за раменете. — Какво правиш? — извиках. — Знам как да давам първа помощ. Нека му помогна!

Джейс ме стисна за лакътя толкова силно, че имах чувството, че ще го прекърши.

— Твърде късно е — каза и въздъхна примирено. — Студен е. Мъртъв е от доста време.

* * *

Пътувахме към погребалното бюро в пълна тишина. Джейс караше буса, аз бях на седалката до него, а Дорнан беше коленичил в купето до тялото на Чад.

Сякаш се сбогуваше с първородното си дете.

Когато стигнахме, Дорнан потърси някой по име. Тогава все още изглеждаше спокоен, може би защото все още беше в шок. Спомнях си добре чувството.

Мъжът не беше доволен да ни види, но въпреки това каза на Джейс да обърне микробуса към носилката.