Шпионинът

Бърч бе стоял на скалата, на която го видя Уортън, докато вечерта започна да обвива долината в мрак. Оттам бе видял всички събития през деня. С разтуптяно сърце проследи оттеглянето на конницата на Дънуди и едва се сдържа да не тръгне преди да се стъмни, когато би бил незабелязан. Но не беше изминал и една четвърт от пътя до къщата си, когато острият му слух долови тропота на приближаващата се конница. Той се довери на тъмнината и реши да продължи. Приклекнал до земята, той се придвижваше бързо и се надяваше да остане незабелязан. Капитан Лоутън бе твърде увлечен в разговора, за да оглежда непрекъснато околността както обикновено, а търговецът, след като чу, че гласът на този, от когото най-много се страхуваше отмина, се изправи, за да се движи по-бързо. Веднага след това го видяха и се втурнаха след него. За миг Бърч се почувства безпомощен — пред лицето на опасността кръвта застина във вените му и краката му отказаха да му служат. Но само за миг. Хвърли торбата си на земята, инстинктивно затегна колана на панталоните си и се впусна в бяг. Знаеше, че ако застане между преследващите го и гората, на нейния фон няма да могат да го виждат. Той скоро направи това и вече се бе насочил към самата гора, когато от ляво се появиха няколко конника и пресякоха пътя му. Той се хвърли на земята и остана незабелязан. Но сега забавянето би било много опасно. Той се изправи и все още защитен от гората, край която се чуваха подвикванията на конниците, побягна успоредно на нея, но в посока обратна на тази, в която яздеха драгуните.

Объркването при началото на гонитбата бе чуто от всички, макар че не всички разбраха заповедта на Лоутън. Останалите не знаеха какво се иска от тях и споменатият вече млад офицер разпитваше близкостоящите за какво става дума, когато недалеч зад тях един човек пресече пътя на един скок. В този момент в долината прокънтя могъщия глас на Лоутън:

— Харви Бърч! Хванете го жив или мъртъв! Петдесет изстрела осветиха околността и куршумите засвистяха около главата на търговеца. Отчаяние обхвана сърцето му и той възкликна:

— Преследвай като звяр!

Животът му се стори тежък товар и бе готов да се предаде на враговете си. Но природата взе превес. Ако го заловят, той имаше силни основания да се опасява, че няма да има честта да бъде съден, а най-вероятно следващата утрин ще бъде свидетел на позорната му екзекуция. Защото той вече бе осъден на смърт и бе избягнал тази съдба с хитрост. Тези мисли и приближаващите стъпки на преследвачите му го накараха да направи нови усилия. Той отново побягна. За щастие пред него се изправи стена, която не бе пострадала от битката. Той едва успя да прехвърли изтощените си крайници от другата страна, когато двадесетина конници достигнаха до преградата. Конете отказаха да я прескочат в тъмнината и сред цвиленето на изправящите се на задните си крака животни, и ругатните на ездачите им, Бърч видя подножието на хълма, на чийто връх можеше да се спаси. Сърцето му се изпълни с надежда, когато гласът на капитан Лоутън отново прокънтя в ушите му. Приканваше хората си да му направят място. Те се подчиниха и безстрашният войник препусна към стената с всички сили, заби шпорите си в хълбоците на коня и той прелетя над препятствието. Ликуващите викове и тропотът на коня твърде ясно показаха на търговеца колко близо е опасността. Той бе изтощен и съдбата му вече не изглеждаше неясна.

— Спри или умри! — чу гласа над главата си, ужасяващо близо до ушите си.

Харви погледна през рамо и само на един скок от себе си видя човека, от който най-много се боеше. На светлината на звездите той видя вдигнатата ръка и страшната сабя. Сърцето му се изпълни със страх и отчаяние, изнемощял той падна в краката на драгуна. Конят се препъна в него и падна на земята заедно с ездача си.

Бърз като светкавица, Бърч стана на крака и грабна сабята на объркания Лоутън. Отмъстителността изглежда естествена човешка черта. Малко са тези, които не са усещали изкусителното удоволствие да насочат злините обратно към авторите им. Но има и такива, които знаят колко по-удовлетворяващо е да отвърнеш на лошото с добро.

Всичките злини заблестяха в ума му с ослепителна светлина. За миг демонът у него взе надмощие и той издигна във въздуха смъртоносното оръжие, но в следващия то се отпусна безобидно до съвземащия се, но безпомощен капитан. Търговецът изчезна зад спасителната скала.

— Помогнете на капитан Лоутън — извика Мейсън когато пристигна следван от десетина конници. — Слезте от конете и претърсете скалите. Злодеят се крие някъде тук.

— Стой — изрева капитанът и с усилие се изправи на краката си. — Ако някой слезе от коня ще умре! Том, помогни ми да се кача на коня отново.

Изненаданият капитан мълчаливо се подчини, а драгуните останаха заковани за седлата, сякаш са едно цяло с конете.

— Страхувам се, че си ранен лошо — каза Мейсън с нещо като утеха в гласа когато отново слязоха на пътя. Той отхапа края на една пура поради липсата на по-хубав тютюн.