Читаем Шпионинът полностью

— Ако нещо тежи на съвестта ти, сега е моментът да се отървеш от него — ако си сторил зло на някого, давам ти думата си на драгун, че ще направя всичко възможно да го поправиш.

— Малко хора нямат грехове — отговори търговецът и отново погледна събеседника си с отсъстващ поглед.

— Вярно, това е естествено за греха. Но се случва и така, че човек съжалява за стореното. В края на краищата никой не иска да умре с тежък грях на съвестта.

Харви вече бе огледал мястото и знаеше, че няма начин да избяга. Но тъй като надеждата последна напуска човешката душа, той насочи вниманието си към драгуна и му отправи такъв изпитателен поглед, че сержантът трябваше да отклони своя, пред нечовешкото изражение на лицето му.

— Научен съм да оставям товара на греховете си в краката на Спасителя — отговори търговецът.

— Да, разбира се, това е добре, но справедливостта трябва да възтържествува, докато има възможност за това. Откакто започна войната страната пи изживява неспокойни времена и много хора бяха лишени от законната им собственост. Често дори аз не мога да примиря съвестта си, когато конфискувам собственост съвсем законно.

— Тези ръце — каза търговецът и протегна напред слабите си, кокалести пръсти — цял живот са се трудили и нито в един миг не са грабили.

— Добре е, че е така — каза чистосърдечният войник — и не се съмнявам, че сега за теб това е голяма утеха. Има три големи гряха, които ако не тежат на съвестта на човека, той може да се надява да премине изпитанието и да бъде със светците на небето. Това са кражбата, убийството и дезертьорството.

— Слава Богу, — отвърна Харви — все още не съм отнемал човешки живот.

— Ако убиеш човек в справедлив бой, това е изпълнение на дълг. Ако се биеш за несправедлива кауза, вината пада върху цялата нация и човек бива наказан тук, на земята заедно с всички останали. Но да убиеш човек ей така, хладнокръвно, в очите на Бога е престъпление равно на дезертьорството.

— Никога не съм бил войник, затова и не съм дезертирал — каза търговецът и подпря тъжно лицето си с ръка.

— Но дезертьорство е не само когато напуснеш знамето на частта си, макар че, това е най-лошият вид. Човек може да изостави страната си в час на нужда.

Бърч зарови лице в ръцете си и се затресе целия. Сержантът го загледа изпитателно, но добрите чувства надделяха над неприязънта и той продължи меко:

— И все пак мисля, че този грях може да се прости, ако човек честно се разкае. И няма голямо значение кога и как умираш, стига да умреш като мъж и християнин. Препоръчвам ти да кажеш молитвите си и да починеш малко. Няма надежда да получиш милост, защото полковник Сингълтън е дал категорична заповед да те екзекутираме, когато те заловим. Не, нищо не може да те спаси.

— Истина говориш — извика Бърч — сега е твърде късно — унищожих единствената си защита. Но той ще отдаде заслуженото на паметта ми.

— Каква защита? — попита сержантът със събудено любопитство.

— Няма значение — каза Бърч, възвърнал естественото си държание и сведе очи, за да избегне погледа на другия.

— И кой е „той“?

— Никой — отвърна Харви с явно нежелание да говори повече.

— Никой и няма значение малко могат да ти помогнат сега — каза сержантът и стана да си отива. — Завий се е одеялото на мисис Фланаган и се опитай да поспиш. Сутринта ще те повикам навреме. От все сърце желая да ти помогна; защото не мога да търпя, когато бесят човек като куче.

— Тогава ти можеш да ме спасиш от позорна смърт — скочи Бърч на краката си и хвана сержанта за ръката — О, какво ли не бих ти дал за награда!

— Как? — попита сержантът и го погледна изненадан.

— Виж — каза търговецът и извади няколко гвинеи — това е нищо в сравнение с това, което ще ти дам, ако ми помогнеш да избягам.

— Дори и да си човека, чийто лик е на монетите, пак не бих дори чул за такова престъпление — каза войникът и хвърли парите на пода е презрение. — Хайде, хайде, нещастнико, помири се с Бога, защото само той може да ти е полезен сега.

Сержантът взе фенера и с възмущение остави търговеца да размишлява за очакващата го съдба. Бърч се отпусна в сламеника на Бети, а сержантът навън даваше необходимите указания на часовия.

Холистър завърши с думите:

— Животът ти зависи от това дали ще избяга. Нека никой да не влиза при него до сутринта.

— Но, заповедта е да пускам перачката да влиза и излиза, когато поиска!

— Добре, така да бъде, но внимавай да не се измъкне в гънките на фустата и!

Перейти на страницу:

Похожие книги

Радуга в небе
Радуга в небе

Произведения выдающегося английского писателя Дэвида Герберта Лоуренса — романы, повести, путевые очерки и эссе — составляют неотъемлемую часть литературы XX века. В настоящее собрание сочинений включены как всемирно известные романы, так и издающиеся впервые на русском языке. В четвертый том вошел роман «Радуга в небе», который публикуется в новом переводе. Осознать степень подлинного новаторства «Радуги» соотечественникам Д. Г. Лоуренса довелось лишь спустя десятилетия. Упорное неприятие романа британской критикой смог поколебать лишь Фрэнк Реймонд Ливис, напечатавший в середине века ряд содержательных статей о «Радуге» на страницах литературного журнала «Скрутини»; позднее это произведение заняло видное место в его монографии «Д. Г. Лоуренс-романист». На рубеже 1900-х по обе стороны Атлантики происходит знаменательная переоценка романа; в 1970−1980-е годы «Радугу», наряду с ее тематическим продолжением — романом «Влюбленные женщины», единодушно признают шедевром лоуренсовской прозы.

Дэвид Герберт Лоуренс

Проза / Классическая проза