Шпионинът

Сержантът обиколи всички часови наоколо и им даде подобни инструкции. Известно време след като сержантът си отиде, в самотния затвор на арестувания бе тихо, а после часовият вън чу равномерното му дишане, което говореше за човек дълбоко заспал. Часовият се чудеше на такова безразличие към живота, което дори на прага на смъртта може да позволи на организма да вземе нужния му сън. Но от много време Харви Бърч бе считан за презряна твар в ескадрона, за да може каквото и да било съчувствие да се добави към тези мисли на часовия. Защото едва ли в цялата конница щеше да се намери човек с неговия ранг, който да прояви толкова загриженост, колкото сержанта и да прояви толкова добронамереност. Или човек, който не би отказал както него подкупа, макар и може би поради не толкова достойни мотиви. У войника се събуди чувството за неудовлетворена справедливост — той пазеше човек, потънал в сън, от който сам бе лишен, и който показваше такова безразличие пред лицето на най-строгото наказание, което военната дисциплина можеше да наложи за предателството към каузата на свободата на Америка. Неведнъж му се прииска да смути съня на търговеца с тормоз и ругатни, по дисциплината и чувството за срам го накараха да се въздържи.

Мислите му скоро бяха прекъснати от перачката, която дойде залитайки през вратата на кухнята, като ругаеше ординарците на офицерите, които с шегите си бяха смутили съня и до огъня. Часовият чу достатъчно, за да разбере причините за гнева й, но всички опити да завърже разговор с нея бяха безуспешни, така че я остави да влезе в стаичката си без да може да й каже, че вътре има друг човек. Шумът от свличането и в сламеника до Харви бе последван от тишина, която скоро бе нарушена от подновеното му равномерно дишане, сякаш нищо не се беше случило. В този момент дойде смяната. Часовият, засегнат от презрението на търговеца предаде нарежданията на новия и възкликна:

— Можеш да се топлиш като танцуваш, Джон. Търговецът-шпионин е пуснал цигулката си, чуваш, а и Бети скоро ще се включи.

Шегата бе последвана от смеха им и в този момент вратата се отвори и отвътре излезе Бети, която се заклати към предишното си място.

— Стой! — извика часовият и я хвана за дрехите — Сигурна ли си, че шпионинът не ти е в джоба?

— Не го ли чуваш, че ми хърка в стаята тоя мошеник, ти долен стражар такъв! — Бети се задъхваше от гняв и цялата трепереше. — Така ли се отблагодарявате на една прилична жена, като слагате мъж да спи в леглото й, мръсници такива?!

— Фю-ю-ю, имаш ли нещо против човек, дето ще го бесят сутринта? Сега си поспива, а утре ще си подремне, но задълго.

— Махай си лапите, злодей — извика тя и пусна малката бутилка, която той успя да измъкне от ръцете й. — Ще ида при капитан Джак, да видя дали той е заповядал в леглото ми да сложите тоз обесник, легло на вдовица, при това!

— Млъкни стара развратнице — каза войникът през смях, като свали бутилката от устните си, за да си поеме въздух — ще събудиш господина. Нали не искаш да смутиш последния му сън?

— Ще събудя капитан Джак и ще го доведа тук да те оправи тебе нехранимайко, да ти каже как да се отнасяш с една бедна вдовица, мародер такъв!

С тези думи, които предизвикаха само смях у часовия, Бети зави клатушкайки се зад ъгъла и се запъти към квартирата на любимеца си, капитан Джон Лоугън, в търсене на справедливост. Но до края на нощта не се появи нито офицерът, нито жената и нищо не обезпокои почивката на търговеца, който за изумление на часовите продължи да спи, показвайки им колко малко бесилката може да се отрази на съня му.

XVIII ГЛАВА

Данаил тук съди, да Данаил

слава теб, о, мъдър съдия.

Венецианският търговец

Шекспир

Бандитите с радост последваха капитан Лоутън до квартирата му. Той винаги бе показвал толкова много жар при защитата на каузата, която бе прегърнал, толкова малко обръщаше внимание на опасностите, когато заставаше срещу противника, а и външният му вид и строго лице немалко допринасяха за ужаса, който вдъхваше, че тези му качества му бяха спечелили репутация, твърде различаваща се от тази на ескадрона в който служеше. Безстрашието му се считаше за свирепост, а стремглавостта му — за естествена склонност към жестокост. От друга страна, няколкото му прояви на снизходителност или по-точно на добре премерена справедливост му бяха спечелили сред част от хората репутация на прекалено въздържан човек. Рядко похвалите или обвиненията на обществото попадат там където са заслужени в точните си пропорции.

Докато бе в присъствието на майора, главатарят на бандата чувстваше неудобството, което порокът изпитва в присъствието на добродетелта, но след като излезе от къщата той изведнъж се почувства незащитен от по-мекия му характер. Капитан Лоутън гледаше мрачно, което често заблуждаваше тези, които не го познават отблизо и за него се говореше, че когато се смее със сигурност се готви да накаже. Главатарят се приближи до него и заговори тихо: