Шпионинът

Заповедта бе изпълнена и за пълно изумление на честния ветеран, който влезе вътре, завари мястото в безпорядък — палтото на търговеца бе там, където би трябвало да е той самият, част от гардероба на Бети бе пръснат по пода, а самата тя спеше на сламеника, потънала в пълна забрава и облечена както обикновено с изключение на черното й боне, което тя носеше непрекъснато и всички смятаха, че го използва както за дневна, така и за нощна шапчица. При влизането и възклицанията им тя се събуди.

— Да прая закуска ли мъ будите? — каза тя и разтърка очи. — Верно, изглеждате, катч’ели ша ма глътнете мен. Търпение милинки, малко търпение и ще ви направя такива пръжки, дет’не сте ги сънували…

— Пръжки! — повтори сержантът, който в присъствието на офицерите забрави религиозните си схващания. — Теб ще те опечем, безпътна жено! Помогнала си на проклетия търговец да избяга!

— Ти си безпътник и гадния търговец и той! — извика Бети, която лесно се палеше — Мистър сержант, к’во общо имам с търговци и с избягване! Можех и аз да съм на търговец жена и да си ходя с коприни, само да бях се взела със Соуни Мактил, вместо да са мъкна по петите на шайка драгуни-разбойнйци, дет не знаят как да се държат с почтена дама!

— Приятелчето е оставило Библията ми, вместо да се подготви да умре като добър християнин, той е мислил как да избяга.

— Че кой ше ти седи да го бесиш кат’ пес? — извика Бети, която бе започнала да разбира за какво става дума. — Секи ней кат’ теб, мистър Холистър.

— Тишина! — извика Дънуди. — Господа, трябва внимателно да разследваме това. Освен вратата, друг отвор няма, а той не би могъл да мине през нея без стражата да го забележи и да се направи, че не го вижда или да е бил заспал на поста си. Извикайте часовите.

Тъй като те не бяха в строя любопитството вече ги бе довело на мястото и всички отричаха да са виждали който и да било да излиза, с изключение на един, който каза, че е видял Бети, но не я е спрял в съответствие със заповедта.

— Лъжеш, мошеник, лъжеш — извика тя след като нетърпеливо изслуша обвиненията му. — Ще клеветиш една стара жена, че оди из лагеря ноще! Тук съм спала кат нахранено бебе, цяла нощ!

— Вижте ето тук сър — каза сержантът, като се обърна почтително към Дънуди. — В Библията има нещо написано, което го нямаше преди! Аз нямам семейство и няма какво да записвам в Библията!

Един от офицерите прочете на глас: Долупотписниа удостовирявам, че ако исбягам, Бог ми е само помогнал и на Божиата му милост ся оставям. Принуден сам да взема дрехите на жената, но в джеба и има компинсация. Подписан с ръката си: Ларви Бърч.

— К’во-о-о? — изрева Бети — обрал е никаквецът старата жина от сичко?! Обисете го! Фанете го и го обисете, майоре! Ако има закони по тая зимя!

— Провери в джоба си — каза един от младежите, който се забавляваше наблюдавайки сцената без да го интересуват последиците от нея.

— Ах, Бога ми — каза тя когато извади една гвинея. — Ма той бил чудо човек! Да живей дълго и да му въри занаята. Халал да са му парцалите, и ако го него обесят, по-големи разбойници шъ останат на свобода.

Дънуди се обърна, за да излезе и видя капитан Лоутън да седи със скръстени ръце, и да гледа мълчаливо пред себе си. Поведението му толкова се различаваше от обичайната за него импулсивност и разпаленост, че озадачи майора. Погледите им се срещнаха и те повървяха няколко минути заедно като разговаряха тихо. След това Дънуди се върна и освободи часовите. Сержант Холистър остана с Бети, която след като се увери, че гвинеята е повече от достатъчна в замяна за изчезналите и неща, бе в най-добро настроение. Перачката от дълго време бе гледала на сержанта с очите на чувствата и още преди време бе решила да премахне някои деликатни възражения свързани с особеното и положение в ескадрона, като го направи наследник на починалия си съпруг. От известно време изглеждаше, че сержантът се ласкае от това предпочитание и Бети, усещайки, че с грубостта си може да го отблъсне, сега се стремеше всячески да компенсира предишното си поведение. Освен грубостта, у нея имаше и достатъчно женственост, за да разбере, че моментите на помирение са и моменти, в които тя владее положението. Ето защо, тя напълни една чаша със сутрешното си питие и му я предложи в знак на помирение.

— Добрите думи между приятели са нищо, знаиш, сержант. Майкъл Фланаган най-много си патеше кат’ го обичах най-много.

— Майкъл беше добър войник и смел човек — каза сержантът като изпразни чашата. — Когато той падна ние прикривахме фланга на техния полк. Аз сам минах край него тогава. Горкият човек. Беше по гръб и изглеждаше спокоен, сякаш е умрял от естествена смърт, след като е изкарал черна сипаница.

— О, Майкъл обичаше да си сипва по доста и може да си сигурен, ти и аз здравичката ще подбием стоката. Ама ти си сериозен и скромен човек мистър Холистър и наистина ще си от помощ.