Шпионинът

— Ще ни уважават — извика Изабела и тръгна първа. Франсис остана сама със сестра си. Изминаха няколко минути в тишина, след което от горните етажи се разнесе силен трясък, последван от ярка светлина, която блестеше през отворената врата и правеше предметите така ясно отчетливи за погледа, сякаш бяха изложени на обедното слънце. Сара се изправи на канапето и като се заоглежда обезумяла наоколо, притисна с ръце челото си, мъчейки се да се съвземе.

— Но това е небето… и ти си една от душите… О колко величествен е блясъкът му! Мислех си, че щастието, което преживях напоследък е твърде много за да е тук на земята. Но ще се видим пак… да… ще се видим пак…

— Сара! Сара! — извика Франсис ужасена. — Сестра ми, едничката ми сестра! О, не се смей така ужасно! Това съм аз, сестра ти. Познай ме, или ще скъсаш сърцето ми!

— Ш-ш-т — каза Сара като вдигна ръка за тишина. — Ще смутиш покоя му… разбира се, той ще ме последва в гроба… мислиш, че в гроба може да има две жени? Не, не, не, не, една, една, само една…

Франсис падна в скута на сестра си и се разплака отчаяно.

— Плачеш ли, мил ангел? — продължи Сара успокояващо. — Но и небето не е освободено от тъга. Но къде е Хенри? Той бе екзекутиран и трябва да е някъде тук… може би ще дойдат заедно. О! Колко радостна ще е срещата!

Франсис скочи на крака и се заразхожда из стаята. Очите на Сара я следваха по детски възхитени от красотата й.

— Приличаш на сестра ми, но всички добри духове си приличат. Кажи ми, омъжвала ли си се някога? Оставяла ли си някога непознат да открадне чувствата ти от баща, брат, сестра? Ако не си, съжалявам те бедна нещастнице, нищо че си на небето…

— Сара! Успокой се! Умолявам те, успокой се — изпищя Франсис и изтича към сестра си. — Успокой се или ще ме убиеш на място!

Още един ужасен трясък разтърси къщата из основи. Това бе срутването на покрива, след което пламъците осветиха околността, така че през прозореца на стаята тя стана видима. Франсис отиде до един от тях и видя обърканите хора на двора. Сред тях бяха леля й и Изабела, които сочеха ужасени пламтящата сграда и очевидно караха драгуните да влязат вътре. За първи път тя осъзна опасността на положението и като изпищя отчаяно се хвърли към коридора без да мисли, и без ясна цел.

Гъстият и задушаващ дим забавяше движението й. Тя се спря за да поеме въздух, когато един мъж я вдигна ръце и я понесе безчувствена през падащите въглени и тъмнината, навън, на чист въздух. Когато Франсис се опомни, тя разбра че дължи спасението си на Лоутън и като се хвърли на колене, заплака:

— Сара, Сара, Сара, спасете сестра ми дано Бог ви благослови!

Силите й я изоставиха и тя се свлече безчувствена на тревата. Лоутън повика Кейти да се заеме с пея и се втурна още веднъж в къщата. Огънят вече се бе разпространил по дървените части на верандата и цялата къща бе изпълнена с дим. Единствената възможност да се влезе бе да се мине през тези опасности и дори импулсивният Лоутън спря, за да помисли. Само след миг той се втурна в горещия мрак и след като не налучка входа веднага, върна се отново на двора. Пое дълбоко чист въздух и опита отново, но отново без успех. При третия опит се сблъска с един мъж, който носеше човешко тяло. Не беше нито времето нито мястото да задава въпроси, или да прави разлика. Той хвана и двамата в ръцете си и ги понесе през дима. Скоро разбра, че е спасил хирурга и тялото на единия мародер:

— Арчибалд! — възкликна той — Защо по дяволите изваждаш този злодей отново на бял свят?

Лекарят, който беше изложен на истинска опасност допреди малко, бе твърде объркан, за да отговори веднага, но след като изтри влагата от челото си и прочисти дробовете си от погълнатите изпарения, той каза с мъка:

— Ах, всичко свърши! Ако бях там навреме, за да спра кръвоизлива от вратните вени, можеше да бъде спасен. Но топлината е усилила кръвотечението. Животът си е отишъл. Е, има ли още ранени?

Въпросът му бе зададен в празно пространство, защото Франсис бе занесена от другата страна на къщата, където се бяха събрали близките й, а Лоутън още веднъж бе потънал сред дима.

Но този път пламъците бяха намалили задушливите пушеци и той успя да намери вратата, непосредствено до която видя един мъж да подкрепя безчувствената Сара. Едва успяха да излязат отново навън, когато пламъците излязоха през прозорците и обхванаха постройката в една огнена стена.

— Хвала на Бога — каза спасителят на Сара. — Би било една ужасна смърт!

Драгунът обърна погледа си от горящата сграда и за свое изумление, вместо някой от неговите хора, видя търговеца.

— Ха! Шпионинът! Преследваш ме като призрак!

— Капитан Лоутън — каза Бърч като се облегна изтощен на оградата, до която бяха отишли, за да избягат от горещината — отново съм ваш пленник, защото нито мога да избягам, нито да се отбранявам.

— Каузата на Америка ми е скъпа като живота — каза драгунът. — Но тя не може да накара чедата си да забравят благодарността и честта. Бягай, нещастни човече, докато не са те видели, после няма да мога да те спася.