Шърли

— Това, което тези приятели са сторили на други, може да сполети и мен. Но с една малка разлика — повечето от собствениците сякаш се парализират, когато ги нападнат. Сайкс например, когато цехът му за колосване бе подпален и изгорен до основи, а платното му откъснато от рамките за сушене и разпиляно на парцали из полето, не предприе никакви мерки, за да открие и накаже злосторниците — предаде се смирено като заек в лапите на пор. А сега аз, ако се познавам добре, трябва да застана твърдо в защита на моята търговия, тъкачницата и машините ми.

— Хелстоун казва, че тези три неща са вашите божества; че Извънредните разпоредби за вас са просто синоним на седемте смъртни гряха, че Касълрей21 е вашият антихрист, а партията, подкрепяща войната — неговите легиони.

— Да, ненавиждам всички тия неща, защото те ме съсипват, пречат ми. Не мога да напредна. Не съм в състояние да осъществя плановете си заради тях — виждам се как залитам на всеки завой заради техните неблагоприятни последици.

— Но вие сте един богат и преуспяващ човек, не е ли така, Мур?

— Богат съм с платове, които не мога да продам. Трябва да влезете в склада ми и да видите как е претъпкан до тавана с топове плат. Роукс и Пирсън са в същото положение — доскоро техният пазар беше Америка, но Извънредните разпоредби сложиха край и на това.

Малоун явно не бе готов да води активно разговор от този род. Той взе да почуква токовете на ботушите си един с друг и да се прозява.

— И като си помислиш — продължи мистър Мур, който явно бе потънал твърде дълбоко в потока на собствените си мисли, за да забележи симптомите на отегчение у своя гост — като си помислиш, че тези жалки клюкарки от Уинбъри и Брайърфийлд непрестанно тормозят хората с приказките си за женитба! Като че ли най-важното нещо на този свят е „да обърнеш внимание“, както се изразяват те, на някоя млада дама, след това да я заведеш в църквата, да заминете на сватбено пътешествие, а после, предполагам, да „създадеш челяд“. Oh, que le diable emporte22!

Той прекъсна енергичното си словоизлияние и добави с по-спокоен тон:

— Струва ми се, че жените говорят и мислят само за такива неща, като си въобразяват, че подобни дела вълнуват и съзнанието на мъжете.

— Точно така, разбира се — изрази съгласието си Малоун, — но не им обръщайте внимание.

Той подсвирна и се огледа нетърпеливо наоколо, като явно изпитваше належаща нужда от нещо. Този път Мур долови и, изглежда, вникна в смисъла на този намек.

— Мистър Малоун, сигурно желаете да се подкрепите с нещо след разходката в тази влага. Извинявам се, че не се проявих като гостоприемен домакин.

— Не се тревожете — додаде Малоун, но изражението му показваше, че ударът бе попаднал точно в целта.

Мур се надигна и отвори бюфета.

— Предпочитам — каза той — всичко необходимо да ми е подръка тук, за да не завися от благоволението на жените ей там, в къщата, всеки път, когато поискам да хапна или пийна нещо. Често пъти прекарвам вечерта тук, като се храня сам и спя с Джо Скот в тъкачницата. Понякога изпълнявам ролята на нощен пазач; не се нуждая от много сън, а ми доставя удоволствие да се поразтъпча за час-два из клисурата с мускет на рамо. Мистър Малоун, можете ли да приготвите парче овнешко?

— Само ми го дайте — правил съм го поне сто пъти в колежа.

— Ето ви чиния с месо тогава, а ето ви и скарата. Обръщайте парчетата бързо. Нали знаете как да ги запазите сочни?

— Не се безпокойте — ей сега ще видите. Само ми подайте нож и вилица, моля.

Куратът нави нагоре ръкавите си и се отдаде с жар на готварското изкуство. Собственикът на тъкачницата постави на масата чинии, хляб, черна бутилка и две чаши. След това извади малък меден чайник — пак от същото добре снабдено място, бюфета, — напълни го с вода от голяма каменна делва в ъгъла, сложи го върху огъня близо до съскащата скара и донесе лимони, захар и малка порцеланова солничка. Но докато приготовляваше пунша, едно почукване на вратата го откъсна от заниманието му.

— Вие ли сте, Сара?

— Да, господине. Ще заповядате ли на вечеря?

— Не, няма да се прибирам тази нощ — ще спя в тъкачницата. Затова заключете вратата и кажете на господарката да си ляга.

След това Мур се върна.

— Виждам, че в семейството ви цари ред — одобрително отбеляза Малоун, докато, с лице, зачервено като въглените, над които се бе надвесил, усърдно обръщаше парчетата овнешко. — Не робувате на жените като клетия Суийтинг, един мъж — ох, как пръска тая мазнина, изгори ми ръката! — обречен да бъде под чехъл. А виж — ето, Мур, едно зачервено парче за вас, цялото в сос — в нашите домове петли ще пеят, когато се оженим.

— Не зная, никога не съм мислил за това. Ако пък кокошката е хубава и сговорчива, защо да не се чуе и нейният глас?

— Месото е опечено. Пуншът готов ли е?

— Ето една чаша, опитайте го. Когато Джо Скот се върне с хората си, и те ще пийнат по глътка, ако, разбира се, докарат становете непокътнати.