Шърли

След това той се върна при конете си, разпрегна ги, нахрани ги и ги отведе, без да губи нито минутка в конюшнята, при това много грижливо, като от време на време спираше за малко, за да се ослуша за камбаната. Тя ечеше с неравномерен, но силен и тревожен звън — забързаните и неспокойни удари бяха по-настойчиви от обикновено, очевидно отмервани от неопитна ръка. В тази тиха нощ, през този необичаен час, камбанният звън се чуваше доста надалеч — посетителите на „Червената къща“ се стреснаха от ударите й. И като заявиха, че „в тъкачницата става нещо нередно“, грабнаха фенери и се втурнаха вкупом натам. Тъкмо бяха нахлули в двора с фенерите си, когато се чу тропот коне и дребен човек с широкопола шапка на свещеник яхнал с изправено тяло едно рунтаво жребче, влезе в двора, следван от адютант, възседнал по-голям кон.

Междувременно, след като отведе в конюшнята товарните животни, мистър Мур оседла своя кон и с помощта на прислужницата Сара освети тъкачницата си, чиято широка и дълга фасада блесна цялата, хвърляйки в двора достатъчно светлина, така че да бъде премахната всякаква опасност от възможно объркване, предизвикано от тъмнината. Чуваше се вече доста осезаема врява от гласове. Мистър Малоун най-сетне се измъкна от кантората, като предварително си бе дал труд да потопи главата си в каменната делва с вода и това негово действие, заедно с внезапната тревога, почти му бе възвърнало способността да владее ума си — нещо, от което пуншът частично го бе лишил. Той стоеше с шапка, килната на тила, стиснал тоягата си в дясната ръка, като отговаряше напосоки на въпросите на новопристигналата група от странноприемницата „Червената къща“. Появи се и мистър Мур, който веднага бе посрещнат от притежателя на широкополата шапка и рунтавото жребче.

— Е, Мур, защо сме ви? Подозирах, че ще имате нужда от нас тази нощ, от мен и моя хетман (той потупа шията на жребчето), от Том и неговия кавалерийски кон. Когато чух камбаната на тъкачницата ви, не можех да остана равнодушен и затова оставих Боултби да довърши вечерята си сам. Но къде е противникът? Не виждам нито маски, нито нацапани със сажди лица, а и прозорците са още цели. Имало ли е нападение, или още го чакате?

— О, съвсем не! Нито е имало, нито пък очаквам подобно нещо — хладно отвърна Мур. — Наредих да бият камбаната, защото искам двама-трима съседи да останат тук, в тъкачницата, докато с още няколко души отскочим до бърдото Стилброу.

— До бърдото! Какво ще нравите там? Ще посрещнете фургоните?

— Фургоните се прибраха преди един час.

— Тогава всичко е наред. Какво повече ви е нужно?

— Те пристигнаха празни, а Джо Скот и другарите му са оставени на бърдото, както и становете. Прочетете тия драсканици.

Мистър Хелстоун пое и разгледа документа, чието съдържание вече бе предадено.

— Хм! Не сте първият, с когото постъпват така. Обаче клетите хора в канавката жадуват незабавно избавление — нощта е твърде влажна за подобно легло. Аз и Том ще дойдем с вас, а Малоун ще остане тук и ще бди за тъкачницата — но какво става с него? Очите му ще изскочат от орбитите си.

— Досега яде печено овнешко.

— Августейши Питър, внимавайте! Не яжте повече овнешко тази нощ. Оставяме ви тук за комендант — достоен пост!

— Никой ли няма да остане с мен?

— Толкова, колкото си изберете от тия хора тук. Чеда мои, колцина от вас ще останат тук и колцина ще последват мен и мистър Мур по пътя към Стилброу, където няколко души са попаднали на засада?

Само трима доброволци се съгласиха да тръгнат — другите предпочетоха да останат. Когато мистър Мур се качваше на коня си, пасторът тихо го попита дали е сложил печеното овнешко под ключ, за да не може августейшият Питър да го докопа. Фабрикантът кимна утвърдително и спасителната група потегли.

Глава III Мистър Йорк

По всичко личи, че доброто настроение е такова явление, което изцяло зависи както от състоянието на нещата в нас самите, така и от тяхното състояние извън нас и около нас. Позволявам си да направя това банално умозаключение, тъй като зная, че господата Хелстоун и Мур напуснаха портите на тъкачния двор и поведоха малобройната си компания във възможно най-добро разположение на духа. Когато лъчът на някой фенер (тримата пешаци от групата носеха по един) попаднеше върху лицето на мистър Мур, в погледа му можеше да се забележи необикновена, жива искра и някаква новопоявила се жизненост, завладяла тъмното му лице; а когато биваше осветен ликът на пастора, тогава се виждаше, че суровите му черти са грейнали в усмивка. И все пак човек би си помислил, че една влажна нощ, едно опасно начинание — това съвсем не са обстоятелствата, които биха спомогнали за оживлението на хора, изложени на ръмящия дъжд и въвлечени в подобно приключение. Ако някой член — или членове — на отряда, който се бе потрудил на бърдото Стилброу, зърнеше тази група, той с голямо удоволствие би стрелял по един от водачите иззад някоя стена — самите водачи знаеха това и тъй като и двамата бяха мъже с железни нерви и храбри сърца, мисълта за тази опасност окриляваше духа им.