Шърли

— Мистър Симпсън… прилошава ми от нелепите ви приказки и повече няма да търпя това. Мислите ви не са мои мисли, вашите цели не са мои цели и боговете ви не са мои богове. Ние с вас не гледаме на нещата под един и същ ъгъл, не ги мерим с една и съща мярка и едва ли говорим на един и същ език. Да се разделим. Не — продължи развълнувано тя, — не защото ви мразя. Вие не сте лош човек и навярно намеренията ви, от ваша гледна точка, са добри. Но ние не си подхождаме — винаги се разминаваме. Вие ме дразните с дребнавото си натрапничество, с жалката си тирания, изкарвате ме от търпение, принуждавате ме да избухвам и непрестанно предизвиквате гнева ми. Що се отнася до нищожните ви схващания, тесногръдите ви принципи, дребнавите ви предразсъдъци, забрани, догми — направете от тях един вързоп, мистър Симпсън и ги принесете в жертва на божеството, на което се кланяте. Аз нямам нужда от тях — да върви по дяволите цялата тази дружина! Аз живея с друга вяра, с друга светлина и надежда.

— Друга вяра! Сигурно е станала неверница!

— Неверница според вашата религия, атеистка според вашия бог.

— Атеистка!

— Вашият бог, сър, е светът. В моите очи вие също сте ако не неверник, то поне идолопоклонник. Убедена съм, че несъзнателно се кланяте на вашето божество — изглеждате ми прекалено суеверен за всичко. Вашето божество, сър, вашият велик Ваал165, вашият Дагон166 с рибята си опашка се надига пред мен подобно на демон. Вие и такива като вас сте го възкачили на трон, окичили сте главата му с корона и сте му връчили скиптър. Вижте само как ужасно царува той! Вижте го погълнат от заниманието, което най-много му допада да жени хората. Той свързва млади със стари, силни със слабоумни. Протяга жестоката си ръка като Мезенций167 и оковава мъртвите ведно с живите. В неговото царство се шири омраза — прикрита омраза; властвува погнуса — безмълвна погнуса; господствува предателство — семейно предателство; има порок — дълбок ужасяващ порок, скрит под брачната клетва. В неговата страна децата растат без обич сред родители, които никога не са се обичали; пеленачетата са закърмяни с измама от самото им раждане и отглеждани в атмосфера, разяждана от лъжи. Вашият бог властвува над кралското брачно ложе — погледнете кралските ни династии! Божеството ви е божество на чуждестранни аристократи — вгледайте се отблизо в синята кръв на Испания! Вашият бог е френският Хименей168 — какво представлява френският семеен живот? Всичко, което заобикаля вашия идол, загива начаса, всичко се разпада и умира под неговия скиптър. Вашето божество е предрешената Смърт.

— Ужасен език! Дъщерите ми не трябва да общуват повече с вас, мис Кийлдар, това е извънредно опасно. Само ако ви познавах малко по-отрано… но колкото и странна да ми изглеждахте, никога не съм допускал…

— Е, сър, започвате ли да съзнавате, че е безсмислено да чертаете планове за мен? Че по този начин само посявате вятър, за да пожънете вихър? Ще помета покритите ви с паяжина намерения от пътя си, за да мога да мина, без да се изцапам. Обладана съм от решимост, която не можете да разколебаете: единствено сърцето и разумът ми ще определят на кого да дадат ръката ми — и само те. Трябва най-сетне да разберете това.

Мистър Симпсън започваше да се обърква.

— Ушите ми никога не са чували такъв език! — повтаряше си той отново и отново. — През целия ми живот никой не се е обръщал по този начин към мен, никой не ме обиждал така.

— Доста сте объркан, сър. Може би е добре да се оттеглите, в противен случай ще го сторя аз.

Той бързо се надигна.

— Трябва да напуснем този дом. Незабавно трябва да се приготви багажът.

— Не притеснявайте леля и братовчедките ми, дайте им време.

— Никакви разговори повече — тя е лишена от всякакво чувство за приличие.

Той се отправи към вратата, но се върна за носната си кърпа. Изтърва кутийката си с енфие, но остави съдържанието й разпиляно на пода и се изниза навън. Тартар лежеше пред вратата и мистър Симпсън едва не се просна върху него — раздразнен до краен предел, той отправи ругатня към кучето и възнагради с неласкав епитет господарката му.

— Бедният мистър Симпсън! Хем е безсилен, хем се държи като грубиянин — продума Шърли на себе си. После добави: — Боли ме глава и съм уморена.

Тя облегна глава на една възглавница и възбудата й неусетно премина в покой. Един човек, който влезе в стаята след четвърт час, я намери заспала. Когато Шърли беше развълнувана, тя обикновено прибягваше до този естествен отдих, който винаги откликваше на зова й.

Влезлият се спря пред унесената в сън девойка и продума:

— Мис Кийлдар.