Шърли

Вероятно гласът бе в съзвучие с някакъв сън, който владееше съзнанието й — той не я стресна и тя почти не се събуди. Без да отваря очи, Шърли само леко обърна глава, така че бузата и профилът, до този момент закривани от ръката й, вече можеха да се видят. Бе порозовяла, щастлива и полуусмихната, но миглите и бяха влажни — бе плакала в съня си, а може би преди още да заспи; няколко естествени сълзи се бяха отронили при изричането на онзи епитет. Не съществува мъж, нито жена, които винаги да са силни, винаги да са способни да понасят несправедливото мнение, обидните думи. Клеветата, дори и от устата на глупак, понякога наранява незащитени чувства. Шърли имаше вид на дете, което се е държало непослушно и е било наказано и вече са му простили и то се е успокоило.

— Мис Кийлдар — отново прозвуча гласът.

Този път той я събуди. Тя вдигна очи и видя до себе си Луис Мур — не в близост до нея, а застанал на около два метра, спрял сякаш внезапно.

— О, мистър Мур! — каза тя. — Уплаших се, да не би да е отново чичо ми. Ние се скарахме.

— Мистър Симпсън трябва да ви остави на мира — бе отговорът. — Нима не може да разбере, че още сте твърде слаба.

— Уверявам ви, че не откри у мен никакви признаци на слабост — не пролях нито една сълза докато той бе тук.

— Гласи се да лиши Фийлдхед от присъствието си — така поне казва. В момента дава нареждания на семейството си. Беше и в учебната стая, където сипеше заповедите си една след друга — предполагам, продължение на онези, с които е измъчвал вас.

— Вие с Хенри също ли ще заминете?

— Струва ми се, поне що се отнася до Хенри, че това бе смисълът на почти неразбираемите му наставления. Но утре може да промени решението си — той просто се намира в онова състояние, при което човек не може да разчита на постоянство от негова страна дори и за два последователни часа — съмнявам се дали ще си тръгне и след още няколко седмици. Към мен самия се обърна с няколко думи, които заслужават известно внимание и коментар от моя страна по-нататък, когато намеря време за това. В момента на неговото влизане бях зает с едно писмо, което получих от мистър Йорк — толкова зает, че малко рязко прекъснах разговора си с него и го оставих да беснее. Ето писмото, искам и вие да го видите. Отнася се за брат ми Робърт.

Той погледна Шърли.

— Ще се радвам да науча нещо за него. Ще си дойде ли вече?

— Той е тук, в Йоркшир. Вчера мистър Йорк е ходил до Стилброу, за да го посрещне.

— Мистър Мур, да не се е случило нещо?

— Нима гласът ми е трепнал? Сега той е в Брайърмейнс и аз отивам да го видя.

— Какво е станало?

— Ако ще бледнеете така, започвам да съжалявам, че отворих дума за това. Можеше да бъде и по-лошо — Робърт е жив, но е сериозно ранен.

— О, сър! Вие сте този, който с бледен. Седнете до мен.

— Прочетете писмото. Позволете ми до го отворя.

Мис Кийлдар прочете писмото. В него се съобщаваше накратко, че предната нощ някой е стрелял по Робърт иззад зида на градината Милдийн, в подножието на бърдото; че раната била сериозна, но по всяка вероятност не смъртоносна; нищо не се знаело за покушителя или покушителите, които избягали.

— Няма съмнение — отбелязваше мистър Йорк, — че е отмъщение. Жалко, че е станал причина да се породи такава злоба, но сега е късно да се съжалява.

— Той е единственият ми брат — каза Луис, когато Шърли му върна писмо. — Не мога да не науча без тревога, че разбойници са му устроили засада и са стреляли по него като по някое диво животно иззад оградата.

— Успокойте се и не губете надежда. Той ще се оправи, зная, че ще се оправи.

С намерение да го успокои, Шърли протегна ръката си и я постави върху тази на мистър Мур, която бе отпусната върху облегалката на креслото, като я докосна леко, почти неусетно.

— Дайте ми ръката си — каза той. — Това ще е за пръв път, в минута на тежка скръб.

Без да дочака съгласие или отказ, той взе онова, за което бе помолил.

— Сега отивам в Брайърмейнс — продължи той. — Искам да прескочите до дома на пастора и да кажете на Каролайн Хелстоун за случилото се. Ще го направите ли? От вас тя ще го понесе най-леко.

— Веднага — отвърна Шърли с послушна готовност. — Да й кажа ли, че няма никаква опасност?

— Кажете й.

— Ще се върнете скоро и ще ми разкажете повече, нали?

— Или ще дойда, или ще ви пиша.

— Имайте ми доверие за Каролайн, аз ще се погрижа за нея. Ще поддържам връзка и със сестра ви, но предполагам, че тя е вече при Робърт, нали?

— Несъмнено, или поне скоро ще бъде. Довиждане засега.

— Ще издържите, каквото и да се случи, нали?

— Ще видим.

Пръстите на Шърли трябваше да се отдръпнат от тези на учителя. Луис трябваше да пусне тази ръка, която бе скрил, бе стиснал в своята.