Шърли

Но какво се случи, когато дойде Хортенз Мур? Нещата не бяха толкова зле, колкото можеше да се очаква — изглежда, всички членове на семейство Мур така допадаха на мисис Йорк, както никое друго семейство досега. Хортенз и тя притежаваха една неизчерпаема обща тема на разговор, която засягаше покварата у домашната прислуга. Възгледите им за представителите на това съсловие бяха сродни — и двете ги наблюдаваха с еднаква подозрителност и ги съдеха с еднаква строгост. Освен това още от самото начало Хортенз показа, че вниманието на мисис Йорк към Робърт не предизвиква нейната ревност — отстъпи й ролята на болногледачка почти без да се намесва. За себе си осигури нескончаема работа, която се състоеше в това да снове из къщата, да държи кухнята под наблюдение, да съобщава какво става там, с две думи да бъде полезна навсякъде и във всичко. Посетителите усърдно биваха отклонявани от стаята на болния — двете бяха постигнали пълно споразумение по този въпрос. Те държаха в плен младия собственик на тъкачницата като почти не позволяваха да го полъхне свеж въздух или погали слънчев лъч.

Мистър Мактърк, лекарят, на когото бе поверен Мур заяви, че случаят е сериозен, но не е безнадежден. Отначало той искаше да постави край него болногледачка по свой избор, но нито мисис Йорк, нито Хортенз дадоха и дума да се продума за това, като обещаха да изпълняват нарежданията съвсем точно. И затова понастоящем той бе оставен в техни ръце.

Без съмнение двете даваха най-доброто от себе си, за да оправдаят доверието, но се случи нещо неприятно — превръзките се разместиха и последва голяма загуба на кръв. Повиканият Мактърк пристигна на запенения си от препускане кон. Той бе един от ония лекари, които е опасно да дразните — в най-доброто си настроение бе рязък, а в най-лошото — свиреп. Още щом видя състоянието на Мур, той даде воля на чувствата си с няколко цветисти израза, с които едва ли е необходимо да изпъстряме тази страница. Два-три пищни цвята се посипаха връз главата на невъзмутимия мистър Грейвс — младия помощник с каменно лице, когото докторът обикновено водеше със себе си. Втората китка той поднесе на един друг млад господин от свитата си — интересно факсимиле на самия Мактърк, което всъщност бе собственият му син. Но една цяла кошница с цветове, които караха бузите да поруменяват от свян, се изсипа върху представителките на нежния пол за това, че пъхат носовете си там, дето не им е работа.

През по-голямата част на зимната нощ докторът и неговата свита се занимаваха с Мур. Там, до леглото му, затворени сами с него в стаята, те се трудеха и сражаваха над изтощеното тяло. Тримата бяха от едната му страна, а от другата бе Смъртта. Борбата бе жестока и продължи до пукването на зората, когато съотношението между двете воюващи сили бе толкова изравнено, че и двете можеха да претендират за победа.

Призори Грейвс и Мактърк младши бяха оставени да се грижат за пациента, докато Мактърк старши замина да търси подкрепления, които откри в лицето на мисис Хорсфол, най-добрата негова болногледачка. Той предостави Мур на грижите на тази жена, като й даде най-строги наставления относно отговорността, която плещите й трябваше да поемат. Тя прие тези наставления с каменно лице, точно както прие и креслото до главата на болния. От този момент започна нейното царуване.

Мисис Хорсфол притежаваше една добродетел — нарежданията, които получаваше от Мактърк, тя изпълняваше до последната подробност. Десетте божи заповеди не изискваха толкова безпрекословно подчинение, колкото повелите на нейния кумир. Във всяко друго отношение тя не бе жена, а истински дракон. Хортенз Мур бледнееше пред нея, а мисис Йорк се отдръпна съкрушена — при това тези жени бяха личности с достойнство в собствените си очи и с доста масивни телосложения в очите на другите. Напълно смутени от широчината, височината, костната система и мускулатурата на мисис Хорсфол, те се оттеглиха в задната част на къщата. А тя се настаняваше на горния етаж, когато пожелаеше, или пък долу, ако така предпочиташе в момента. Три пъти дневно надигаше чашка и четири пъти палеше лулата си.

Що се отнася до Мур, вече никой не смееше да се поинтересува за състоянието му сега — мисис Хорсфол бе неговата бавачка. Тя бе тази, която трябваше да се грижи за него и според общото предположение правеше това както само тя си знаеше.

Мактърк идваше да вижда Мур всяка сутрин и всяка вечер — неговият случай, усложнен по този начин от една нова злополука, се бе превърнал в случай от значителен интерес в очите на лекаря. Той възприемаше пациента си като някакъв повреден часовников механизъм и за него бе въпрос на чест да го накара да заработи. Грейвс и Мактърк младши — единствените други посетители при болния — го гледаха така, както бяха свикнали да гледат поредния обитател в помещението за дисекция в болницата на Стилброу.