Шърли

— Ах! — каза наставницата, като поклати укоризнено глава и въздъхна дълбоко. С това възклицание, което идваше да покаже съмнението й, че някъде нещо куца и че не е по силите й да го поправи, тя се наведе над граматиката и потърси упражнението си за деня.

— Мисля, че не съм създаден за нежни чувства, Каролайн. Приятелството на неколцина ми е напълно достатъчно.

— Мога ли да ви помоля, Робърт, да ми подострите няколко молива, преди да тръгнете?

— Първо, позволете ми да ви разчертая тетрадката, тъй като винаги успявате да изкривите редовете… Така… А сега моливите — искате ги остри, нали?

— Такива, каквито обикновено ги приготвяте за мен и Хортенз, а не с вашите широки върхове.

— Ако имах призванието на Луис, бих останал у дома и бих посветил сутринта на вас и вашите уроци, ала ще трябва да я прекарам в склада за вълна Сайкс.

— Там ще спечелите пари.

— По-вероятно е да ги изгубя.

Когато свърши с остренето на моливите, един оседлан кон вече го чакаше до градинската порта.

— Ето, Фред е приготвил коня — трябва да вървя. Но първо ще хвърля един поглед, за да видя какво е направила пролетта в южния двор.

Той излезе от стаята и се отправи към градината зад тъкачницата. Под слънчевите лъчи в подножието на топлата фабрична стена бе разцъфтял прекрасен низ от пролетни цветя — кокичета, минзухари, дори иглики. Мур откъсна тук-там по някой цвят и лист за малък букет. Върна се в стаята, измъкна един копринен конец от кошницата с прежда на сестра си, завърза с него цветята и ги постави на масата пред Каролайн.

— А сега — довиждане.

— Благодаря ви, Робърт. Чудесни са. Както е оставен там, букетът прилича на искри от слънчева светлина и синьо небе — довиждане.

Той отиде до вратата, спря се, отвори уста, сякаш искаше да каже нещо, но замълча и продължи пътя си. Мина през портата и се метна на коня си, но само след секунда отново скочи на земята, хвърли юздите на Мъргатройд и се върна в къщичката.

— Забравих си ръкавиците — каза той, като посегна да вземе нещо от страничната масичка, а след това внезапно попита: — Имате ли някакъв сериозен ангажимент у дома, Каролайн?

— Никога не съм имала — само няколко детски чорапчета, поръчани от мисис Рамсдън, които трябва да изплета за „еврейската кошница“, но те могат и да почакат.

— „Еврейската кошница“ да върви по… Нито един предмет не е намирал по-сполучливо име. Нищо по-еврейско от нея — от съдържанието и от цените й — не може да бъде измислено. Но в ъгъла на устните ви съзирам извивка, която ми подсказва, че осъзнавате достойнствата й така добре, както и аз. Забравете тогава „еврейската кошница“ и прекарайте деня тук, за да смените малко обстановката. Надявам се, сърцето на чичо ви няма да се разбие от мъка, че ще отсъствувате.

— Не — усмихна се тя.

— Старият казак! Има си хас — промърмори Мур. — Тогава останете и обядвайте с Хортенз, тя ще се радва на компанията ви. Аз ще се върна навреме. Вечерта ще почетем малко. Луната изгрява в осем и половина, а аз ще ви проводя до дома на пастора в девет. Съгласна ли сте?

Тя кимна в знак на потвърждение, а очите й грейнаха.

Мур се позабави още няколко минути — наведе се над масата на Каролайн и хвърли поглед към изреченията й, провери молива й, вдигна букета и го повъртя в ръката си. Навън конят му потропваше нетърпеливо, а Фред Мъргатройд сумтеше и се покашляше край портата, недоумявайки защо господаря му още го няма.

— Довиждане — отново каза Мур и този път окончателно напусна стаята.

Като влезе десет минути по-късно, Хортенз видя, за свое голямо учудване, че Каролайн още не е започнала упражнението си.

Глава VI Кориолан

Тази сутрин ученичката на мадмоазел Мур бе доста разсеяна. Каролайн непрекъснато забравяше обясненията, които получаваше. Но тя успяваше да понесе с бодър дух упреците, които й носеше отсъствието на внимание. Огряна от слънцето и близо до прозореца, тя като че ли приемаше заедно с неговата топлина и едно благотворно влияние, което я правеше едновременно щастлива и добра. В подобно настроение Каролайн придобиваше най-добрия си вид, а най-добрият й вид бе истинска радост за очите.