Шърли

Природата я бе дарила с красота. Не бе необходимо човек да я опознае отблизо, за да я хареса — тя беше достатъчно хубава, за да събуди приятни чувства още от пръв поглед. Фигурата и съответствуваше на възрастта й — бе моминска, лека и гъвкава. Извивките на тялото и бяха изящни, крайниците — съразмерни; лицето й бе изразително и нежно, очите й бяха големи и понякога в тях се стрелваше прекрасен лъч, пронизващ сърцето и придружен от неизречените слова на най-нежни чувства. Устата й бе прелестна. Тя притежаваше нежна кожа и прекрасни кестеняви коси, които умееше да подрежда с вкус. Къдрите подхождаха на лицето й, а тя ги притежаваше в пищно изобилие. Начинът, по който се обличаше, подсказваше наличието на определен усет — дрехите й съвсем не се натрапваха с някаква модна линия и бяха от платове, чиято стойност не бе висока; по цвят те контрастираха със светлия тен на кожата и, а кройката им подхождаше на стройната й фигура. Зимната дреха, с която бе облечена, бе от мериносова прежда, със същия мек кафеникав оттенък, както и косите й. Малката якичка около шията й падаше върху една розова панделка и бе завързана с розов ширит — това бяха единствените й украшения.

Толкова за външността на Каролайн Хелстоун. Що се отнася до характера или умствените й дарби, ако притежава такива, те трябва да се проявят сами, когато им дойде времето.

Роднинските й връзки не са трудни за изясняване. Тя бе дъщеря на родители, разделили се наскоро след нейното раждане поради различия в характерите. Майка й бе доведена сестра на бащата на Мур. По този начин, макар и без кръвна връзка, тя бе — в по-отвлечен смисъл — братовчедка на Робърт, Луис и Хортенз. Баща и бе брат на мистър Хелстоун — човек с характер, за когото хората не обичаха да си спомнят, след като смъртта бе уредила всичките му земни дела. Той бе направил съпругата си нещастна — мълвата по негов адрес, чиято достоверност не подлежеше на съмнение, беше придала голяма доза правдоподобност на неверните слухове, разпространявани за неговия по-благопристоен брат. Каролайн не познаваше майка си, тъй като бе отделена от нея още в най-ранна възраст и не я бе виждала след това. Баща й бе починал сравнително млад и в продължение на няколко години нейният чичо, пасторът, бе единственият й настойник. Вече сме се убедили, че той не беше устроен нито по природа нито по възпитание тъй, че да умее да се грижи за едно младо момиче; бе направил съвсем малко за образованието й. Вероятно нямаше да направи и толкова, ако тя, след като бе почувствувала липсата на грижи, сама не бе проявила признаци на безпокойство и не бе молила на няколко пъти за малко внимание, както и за средствата, необходими за придобиване на онова количество от знания, без които една девойка не би могла да мине. И все пак тя таеше у себе си потискащо чувство на непълноценност, опасение, че способностите й са по-малобройни, отколкото тези на връстничките й със същото положение. Затова с радост прие любезното предложение на братовчедка си Хортенз, малко след нейното пристигане в тъкачницата, да я учи на френски и фина бродерия. От своя страна мадмоазел Хортенз изпитваше голямо задоволство от делото си, защото то й придаваше важност. Изживяваше радост от възможността да се разпорежда със съдбата на една послушна и при това схватлива ученичка. Тя преценяваше Каролайн изцяло от свои собствени позиции — като девойка с пропуски в образованието, намираща се дори близо до невежеството. А когато установи, че момичето напредва бързо, тя отдаде напредъка не на някаква дарба и не на прилежанието на възпитаницата си, а изцяло на собствения си изключителен метод на преподаване. Когато разбра, че Каролайн, макар и неопитна в практическите занимания, притежава известни собствени познания — несистемни, но разнообразни — откритието не я изненада, тъй като все пак си въобразяваше, че девойката бе откъснала тези гроздове на познанието от нейните беседи; тя мислеше по този начин дори и когато биваше принудена да почувствува, че ученичката й знае доста по въпроси, където нейните собствени познания не достигаха. В тази мисъл липсваше логика, но вярата на Хортенз в нея бе непоколебима.