Шърли

Сутринта премина както обикновено. Мадмоазел, потънала във вихъра на обичайната си заетост, я прекара в суетене между кухнята и дневната — ту хокаше Сара, ту хвърляше поглед към упражненията на Каролайн или я слушаше да преразказва урока си. Колкото и безупречно да бяха осъществявани тези занимания, тя никога не прибягваше до похвала — нейна максима бе, че похвалата е несъвместима с достолепието на учителя и че порицанието, в по-голяма или по-малка степен, е неотделимо от него. Споделяше мнението, че непрестанните укори, сурови или леки, са изключително необходими за поддържането на авторитета й. А ако не можеше да се открие някаква грешка в урока, то тогава се оказваше, че стойката на ученичката, изразът на лицето, облеклото или пък обноските й се нуждаеха от коригиране.

Развихри се обичайната разправия относно обеда, който Сара най-сетне внесе в стаята и почти тръсна върху масата с изражение, което съвсем недвусмислено казваше: „Никога в живота си не съм сипвала подобно нещо — това не го бива и за псета.“ Въпреки презрителното отношение на Сара менюто бе доста пикантно. Супата бе нещо като пюре от изсушен грах, а мадмоазел я бе приготвила с жалните вопли, че в тази нещастна Англия човек не може да намери зрънце фасул. Следващото блюдо бе с месо — от неизвестно естество, но очевидно доста разнообразно. Месото бе накълцано някак особено, с галета, подправено по неповторим, макар и не неприятен начин и опечено в глинен съд — едно необичайно, но в никакъв случай безвкусно ястие. Зеленчуци, намачкани странно, служеха за гарнитура; кисел от плодове, консервирани по рецептата на бабата на мадам Жерар Мур, допълваше обеда. От вкуса му можеше да се допусне, че вместо захар е била употребена меласа.

Каролайн нямаше никакви възражения срещу тази проява на белгийското кулинарно изкуство — всъщност тя й допадаше заради промяната и добре, че беше така, защото само ако беше загатнала за някакво неодобрение, подобна постъпка би разклатила благоразположението на мадмоазел към нея завинаги. Много по-лесно би било опростено едно явно престъпление, отколкото някой признак на неодобрение към чуждоземската кухня.

Малко след обеда Каролайн успя да предума своята гувернантка — братовчедка да се качи горе и да се преоблече — този ход изискваше съответното умение. Евентуалният намек, че фустата, камизолата и хартиените ролки представляват отблъскваща гледка или поне не са достойни за възхищение, би бил класифициран направо като углавно престъпление. Затова всеки преждевременен опит да бъде насърчено тяхното премахване бе лишен от мъдрост и вероятно щеше да се отрази неблагоприятно върху настроението на непоколебимата притежателка на тези атрибути за през целия ден. Избягвайки внимателно подводните скали и подвижните пясъци, под претекст, че желае промяна в обстановката, ученичката съумя да качи учителката си на горния етаж и, вече в спалнята, успя да я убеди, че не си струва да се връщат веднага долу и че сега би могла да й помогне в приготвянето на нейния тоалет. И докато мадмоазел със сериозен тон изнасяше своята проповед за изключителното достойнство, което й придаваше презрението към всякакви прищевки на модата, Каролайн й смъкна камизолата, навлече й една прилична рокля, нагласи якичката и подреди косите й — с две думи, придаде й съвсем приемлив вид. Но тоалета си Хортенз довърши сама — увенча го с плътна кърпа, която завърза около врата си, и голяма черна престилка, като на прислужниците, с която развали всичко. При никакви обстоятелства мадмоазел не би се появила в собствения си дом без кърпата и огромната престилка — първата беше въпрос на морал, бе лош тон да не се носи „фишу“; втората бе отличителният знак на добрата домакиня — мадмоазел си беше наумила, че това е подходящ начин да спести порядъчна сума от доходите на брат си. Със собствените си ръце тя бе приготвила и подарила на Каролайн същите драгоценности и единственото сериозно спречкване, което някога бяха имали помежду си, както и раната, която все още не бе зараснала в душата на по-възрастната братовчедка, бяха породени от отказа на девойката да приеме и да се възползува от тези изискани подаръци.

— Нося затворена рокля и якичка — бе казала Каролайн — и направо ще се задуша, ако добавя към нея и тази кърпа. А пък късите ми престилки вършат същата работа, както и тази въздълга престилка — бих предпочела да не променям нищо във вида си.

И все пак благодарение на настойчивостта си Хортенз вероятно щеше да я принуди да промени тази част от облеклото си, ако мистър Мур не бе дочул случайно един спор на тази тема и не бе решил, че малките престилки на Каролайн са напълно достатъчни и че според него тя може да мине и без фишуто, тъй като все още беше дете, още повече, че къдриците й бяха дълги и почти покриваха раменете й.