Шърли

След малко племенницата му вече бе в малката си спалня. Райберът бе спуснат, бялата нощница сложена, дългата й коса разпусната и посипала гъстите си кичури до кръста й. И когато спря да я разчесва, за да си почине, отпуснала глава на ръката си, тя заби поглед в килима, а пред нея изплуваха и я наобиколиха виденията, които ни спохождат на осемнадесет години.

Мислите й разговаряха с нея — по всичко личеше, че й говореха обаятелно, тъй като тя се вслушваше с усмивка. В тази поза на размисъл изглеждаше хубава, но в стаята имаше нещо по-привлекателно и от нея — духа на младежката надежда. Според този ласкаещ пророк тя вече нямаше да изпитва разочарования и да се свива от хладни тръпки: бе навлязла в зората на летния ден — не някаква лъжлива зора, а истинската пролет на утрото — и слънцето скоро щеше да изгрее. В този миг за Каролайн бе невъзможно да се усъмни, че с нея си играе заблуждението — надеждите й изглеждаха оправдани, а основите, върху които почиваха, й се струваха солидни.

„Когато хората се обичат, следващата им стъпка е да се оженят — разсъждаваше тя. — Ето аз обичам Робърт и съм сигурна, че и той ме обича — толкова пъти съм си мислила за това преди, а днес го почувствувах. Когато го погледнах, след като изрецитирах стихотворението на Шение, очите му (какви прекрасни очи има той) ми дадоха доказателство за това. Понякога се страхувам да разговарям с него, за да не се покажа прекалено пряма и дръзка — неведнъж горчиво съм съжалявала за излишни и безполезни слова и съм се опасявала, че съм казвала повече, отколкото е очаквал от мен, че би се отнесъл с неодобрение към това, което би взел за проява на привързаността ми; а ето че тази вечер можех да си позволя всякаква мисъл — тъй благосклонен бе той. Колко мил бе, когато вървяхме по алеята! Той не ласкае и не говори глупави неща. Неговата любов (искам да кажа приятелство — не мога, разбира се, да го считам още мой любим, но се надявам, че един ден ще бъде) не е такава, каквато се среща в романите; тя е много по-хубава — неповторима, тиха, мъжествена и искрена. Бих станала негова безукорна съпруга, ако се оженеше за мен — бих му говорила за неговите недостатъци (той има няколко такива), но бих усвоила нещата, които му носят успокоение, бих го обичала много и бих направила всичко, за да е щастлив. Убедена съм, че утре няма да е хладен с мен; почти съм сигурна, че утре вечер той или ще дойде тук, или ще ме покани да отида у тях.“

Тя отново се зае с разчесването на косите си, дълги като на русалка. Извърна глава, за да ги подреди, и съзря собственото си лице и фигура в стъклото на прозореца. Подобни отражения действуват отрезвяващо на лишените от красота — собствените им очи не са възхитени от това, което виждат. В такива моменти те се убеждават, че и очите на другите няма да открият у тях никакво обаяние. Но надарените с красота, естествено, трябва да си правят други заключения — образът е очарователен и следователно той трябва да очарова. Каролайн видя фигура и глава, които, ако можеха да се запечатат на стъклото в тази поза и с това изражение, щяха да представляват прекрасна гледка; не й оставаше нищо друго, освен да почерпи от тази случка потвърждение на собствените си надежди. След това, изпълнена е радост, тя потърси уюта на леглото си.

Радост я изпълваше и когато се пробуди на следния ден. А щом влезе в стаята, където чичо й закусваше, и с блага бодрост му пожела добро утро, дори този дребен човечец, излят сякаш от бронз, за миг си помисли, че племенницата му започва да става очарователна девойка. Обикновено с него тя бе кротка и свенлива, послушна, но не и общителна. Тази сутрин обаче Каролайн имаше да казва много неща. Двамата можеха да разговарят само на някои по-безобидни теми, тъй като с една жена — или по-точно с едно момиче мистър Хелстоун не би разговарял за сериозни неща. Бе се разходила рано из градината и му разказа за цветята, наболи там; поиска да се осведоми кога ще дойде градинарят, за да подреже лехите; съобщи му, че няколко скорци са започнали да вият гнезда в църковната камбанария (църквата на Брайърфийлд бе близо до дома на пастора) — опасяваше се дали камбанният звън няма да ги подплаши.

Мистър Хелстоун изказа мнението, че „те са като всички глупаци, които току-що са се събрали за съвместен живот — не обръщат внимание на неудобствата в началото“. Каролайн, вероятно насъбрала повечко кураж поради моментното си добро разположение на духа, си позволи на това място да отправи такава забележка по отношение на изказаното от високоуважавания й роднина мнение, каквато не си бе позволявала никога преди.

— Чичо — каза тя, — винаги когато говорите за брака, изразявате презрение към него. Мислите ли, че хората не трябва да се женят?

— Най-мъдрият избор е да не се задомяваш, това важи особено за жените.

— Всички бракове ли са нещастни?

— Милиони бракове са нещастни — ако всеки признаеше истината, тогава може би всички щяха да се окажат такива, в по-голяма или по-малка степен.