Читаем Сянката на вятъра полностью

— Казвам ви, четенето е за хора, които имат много време и се чудят какво да правят. Като жените. А онези, които трябва да работят, нямат време за приказки. В тоя живот човек трябва здравата да бъхти, не мислите ли?

— Това е просто едно мнение. Нещо конкретно ли търсите?

— Не е мнение, а факт. Това й е лошото на тая страна, че никой не ще да работи. Много безделници се навъдиха, не мислите ли?

— Не зная, господине. Може и така да е. Тук, както виждате, само продаваме книги.

Мъжът се приближи до щанда; очите му се стрелкаха из дюкяна и от време на време срещаха погледа ми. Външността и маниерите му ми изглеждаха смътно познати, макар че не можех да определя откъде. Нещо у него напомняше фигурите от старинните карти за игра или за гадаене, персонаж, изскочил направо от гравюра на старопечатна книга. Видът му бе едновременно мрачен и пламенен, като някакво проклятие, пременено с най-хубавите си неделни дрехи.

— Ако ми кажете с какво мога да ви бъда полезен…

— По-скоро аз бих ви направил услуга. Вие ли сте собственик на тази фирма?

— Не, баща ми е собственикът.

— А името е…?

— Кое име, моето или на баща ми?

Мъжът ми отправи саркастична усмивка. Няма що, голям веселяк, помислих си аз.

— Значи да разбирам, че надписът „Семпере и син“ се отнася и за двама ви?

— Много сте проницателен. Мога ли да попитам каква е причината за посещението ви, щом не се интересувате от книги?

— Причината е да ви предупредя — от чиста куртоазия. Достигна до вниманието ми, че си имате вземане-даване с пропаднали хора, в частност хомосексуалисти и престъпници.

Изгледах го смаян.

— Моля?

Мъжът впи поглед в мен.

— Говоря за педеруги и крадци. Не ми казвайте, че не знаете за какво става дума.

— Боя се, че нямам ни най-малка представа, нито имам някакъв интерес да продължавам да ви слушам.

Мъжът кимна с враждебно и сърдито изражение.

— Ами тогава ще трябва просто да ме потърпите. Предполагам, че сте наясно с деянията на гражданина Федерико Флавиа.

— Дон Федерико е кварталният часовникар и е чудесен човек. Дълбоко се съмнявам, че е престъпник.

— Говорех за обратни. Известно ми е, че тоя педал посещава вашия дюкян, вероятно за да купува сантиментални романчета и порнография.

— А мога ли да попитам вас какво ви засяга това?

Вместо отговор той извади портфейла си и го постави разтворен върху тезгяха. Разпознах зацапана полицейска карта за самоличност със снимка на мъжа, на която изглеждаше малко по-млад. Прочетох текста дотам, докъдето пишеше „Главен инспектор Франсиско Хавиер Фумеро Алмунис“.

— Младежо, ще ми говорите с уважение или така ще ви накисна двамата с баща ви, че продавате болшевишки боклуци, та косите ви ще побелеят. Ясно ли е?

Исках да му отвърна нещо, но думите бяха замръзнали на езика ми.

— Както и да е, не заради тоя педал съм дошъл дотук днес. Рано или късно ще се озове в полицейския участък, като всички от неговата порода, и тогава ще го науча аз него. Това, което ме безпокои, е, че според моите сведения сте наели на работа прост крадец, криминален тип от най-лошия сорт.

— Не зная за кого говорите, инспекторе.

Фумеро пак се засмя със своето сервилно, лепкаво хихикане.

— Един Господ знае какво име използва сега. Преди години се представяше като Уилфредо Камагуей, крал на мамбото, и разправяше, че бил експерт по вуду магия, учител по танци на наследника на Бурбоните и любовник на Мата Хари. Друг път приема имената на посланици, вариететни артисти или бикоборци. Вече сме им изгубили края.

— Съжалявам, че не мога да ви помогна, но наистина не познавам никого на име Уилфредо Камагуей.

— Естествено, но все пак ви е ясно кого имам предвид, нали?

— Не.

Фумеро отново се засмя с онзи пресилен, изкуствен смях, който сякаш определяше и обобщаваше накратко цялата му личност.

— Май обичате да усложнявате нещата, а? Вижте, дошъл съм с приятелски намерения да ви предупредя, че който наема такива тъмни личности, направо си играе с огъня, а вие ме третирате като лъжец на дребно.

— Съвсем не. Признателен съм ви за посещението и за предупреждението, но мога да ви уверя, че няма ни…

— Хич не ми пробутвайте такива говна, защото ако ми скимне, ще ви опердаша хубаво и ще ви тикна в пандиза, ясно ли е? Днес обаче съм на кеф, така че ще си останете само с предупреждението. Вие сам си подбирате компанията. Щом ви допадат меки китки и крадци, значи сигурно имате по нещо и от едните, и от другите. При мен обаче нещата са ясни — или сте с мен, или сте против мен. Такъв е животът. Е, какво решаваме?

Не казах нищо. Фумеро кимна, хихикайки.

— Много добре, Семпере. Ваша си работа. Зле започнахме с вас. Ако искате проблеми, ще ги имате. Животът, знаете, не е като роман. В живота трябва да се взима страна и е пределно ясно коя сте избрали вие — страната на идиотите, които губят от глупост.

— Ще ви помоля да си вървите, ако обичате.

Той тръгна към вратата, следван от пророческото си кискане.

— Пак ще се видим. И кажете на вашия приятел, че инспектор Фумеро го държи под око и му праща много поздрави.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Александр Македонский, или Роман о боге
Александр Македонский, или Роман о боге

Мориса Дрюона читающая публика знает прежде всего по саге «Проклятые короли», открывшей мрачные тайны Средневековья, и трилогии «Конец людей», рассказывающей о закулисье европейского общества первых десятилетий XX века, о закате династии финансистов и промышленников.Александр Великий, проживший тридцать три года, некоторыми священниками по обе стороны Средиземного моря считался сыном Зевса-Амона. Египтяне увенчали его короной фараона, а вавилоняне – царской тиарой. Евреи видели в нем одного из владык мира, предвестника мессии. Некоторые народы Индии воплотили его черты в образе Будды. Древние христиане причислили Александра к сонму святых. Ислам отвел ему место в пантеоне своих героев под именем Искандер. Современники Александра постоянно задавались вопросом: «Человек он или бог?» Морис Дрюон в своем романе попытался воссоздать образ ближайшего советника завоевателя, восстановить ход мыслей фаворита и написал мемуары, которые могли бы принадлежать перу великого правителя.

А. Коротеев , Морис Дрюон

Историческая проза / Классическая проза ХX века