Силата на шестимата

Единствената причина да ме оставят да си тръгна от кафенето днес е именно цифрата три. Това е разстоянието от Джон до мен. От начина, по който го преследват, съм сигурна, че той е номер четири. Както съм сигурна, че мъжът в кафенето е могадорианец. Градът е толкова малък, рядко мога да срещна някого, когото не познавам, а книгата му — Питакъс от Митилена и Атинската война — плюс втренчения му поглед не са съвпадение. Името „Питакъс“ слушам още от детството си, дълго преди да пристигнем в „Света Тереса“.

Моят номер е седем. Сега той е единственото ми убежище, най-голямата ми защита. Колкото и нечестно да звучи, но от смъртта ме делят другите трима, които трябва да умрат преди мен. Докато заклинанието е в сила, а то очевидно действа, поради което и предполагам, че бях оставена на мира и не ме нападнаха още там на масата в кафенето. Едно нещо е сигурно: ако той е могадорианец, това означава, че те знаят къде се намирам и могат да ме приберат по всяко време и да ме държат, докато убият номерата от четири до шест. Ще ми се да знам какво ги държи на разстояние и защо ми позволиха тази нощ отново да спя в леглото си. Знам, че заклинанието ни пази единствено от това да не може да бъдем убити, ако се наруши редът, нищо повече. Но трябва да има и нещо друго.

— Двете с теб сега сме от един отбор — казвам аз.

Елла нанася последните щрихи върху рисунката си на прозореца, извива ноктите си върху главите на няколко крави, за да им сложи рога.

— Наистина ли? — пита невярващо тя.

— Точно така — отговарям и вдигам кутрето си. — Да се закълнем.

Тя се усмихва широко и увива кутрето си около моето. Разклащам го веднъж.

— Ето, вече е скрепено — казвам.

Обръщаме се отново към прозореца и Елла изтрива картината с дланта си.

— Тук не ми харесва.

— Повярвай ми, и на мен не ми харесва. Но не се тревожи, скоро и двете няма да сме тук.

— Настина ли мислиш така? Ще си тръгнем заедно?

Обръщам се и я поглеждам. Изобщо нямам предвид това, но без да се замислям, кимам утвърдително. Надявам се да не съжалявам, че съм дала такова обещание.

— Ако ти все още си тук, когато аз си тръгна, тогава си тръгваме заедно. Става ли?

— Става! И няма да им позволя да те наранят.

— Кои? — питам.

— Лошите хора.

Усмихвам се:

— Ще ти бъда много благодарна.

Тя се маха от прозореца, отива до другия и отново се повдига на пръсти, за да погледне навън. Както обикновено се движи като призрак, без изобщо да вдига шум. Все още нямам представа къде се беше скрила днес, но където и да е, очевидно е място, на което никой не би се досетил да погледне. Изведнъж ми хрумва една идея.

— Ей, Елла? Нуждая се от помощта ти — казвам.

Елла се отлепя от прозореца и ме гледа очаквателно.

— Търся нещо, но то е скрито много добре.

— Какво е то? — пита тя и се навежда напред от вълнение.

— Сандък. Дървен е и изглежда много стар, такъв, какъвто може да видиш на пиратски кораб.

— И се намира тук?

Кимам.

— Тук някъде е, но нямам представа къде точно. Някой хубавичко го е скрил. Не познавам по-умно момиче от теб. Обзалагам се, че можеш да го откриеш за нула време.

Тя засиява от щастие и бързо кима:

— Ще го открия за теб, Марина! Нали сме от един отбор!

— Точно така — съгласявам се. — От един отбор сме.

Глава 13

Шест тръгва на пазар в града с черния джип, който видяхме да се продава за хиляда и петстотин долара в един двор на три километра надолу по пътя. Докато нея я няма, със Сам се упражняваме заедно в задния двор. Вече седмица тримата тренираме и съм удивен, че за толкова кратко време Сам е напреднал толкова много. Въпреки дребния си ръст той е самороден талант; това, което му липсва като сила, той компенсира с техника, далеч по-добра от моята собствена.

В края на всеки ден, когато ние с Шест се усамотяваме в различни кътчета на хола или по празните си стаи, Сам стои до късно и разучава бойни техники в интернет. Това, което Шест е научила от Катарина, а аз от Анри, е бойна система, която слабо напомня смесица от известните тук, на Земята джиу-джицу, таекуондо, карате и боджука. Това е система, която използва мускулната памет, включително за сграбчване и вкопчване, за блокиране на противника, за плавните движения на тялото, за манипулация със ставите и за удари върху жизнени точки от централната нервна система. За нас с Шест, които сме облагодетелствани от телекинезата, е достатъчно да усетим и най-слабите движения в определен радиус около нас, за да реагираме. Сам обаче трябва да вижда враговете пред себе си.