Силата на шестимата

Щом главата ми изплува, виждам, че Сам заема нападателна позиция срещу разузнавача. Голите му ръце са разтворени високо нагоре, мести раменете си наляво-надясно. Могадорианецът се хили, пуска меча върху бетона и започва да имитира бойната поза на Сам. Преди да успея да се измъкна от басейна и да помогна, Сам премества тежестта върху левия си крак, а с десния описва кръг назад. Подгизналата му дясна обувка се връща обратно с въртеливо движение и се забива в лицето на могадорианеца със сила, която го залюлява и той отстъпва назад.

Замаян, разузнавачът вдига от земята светещия меч. Аз излизам от басейна, преди той да успее да стигне до Сам. Вдигам камата и блокирам спускащия се меч. Остриетата се докосват и тогава избухва кълбо от светлина, толкова ярко, че за миг оставам заслепен. Щом светлината намалява, мечът на могадорианеца се чупи точно на мястото на сблъсъка с камата ми. Възползвам се от момента на изненада и забивам острието на камата в гърдите му с рязко движение надолу. Могадорианецът се превръща в пепел, която покрива краката ми.

Къщата най-накрая се срутва — дървени греди се трошат и летят във всички посоки, прозорци пукат и изхвърчат от стените, покривът се сплесква отгоре й като книга с разкъсан гръб. Появява се буреносен облак, небето се разцепва на две от светкавица, която пада точно от другата страна на къщата.

— Трябва да отидем при Шест — крещи Сам.

Той е прав — близостта на светкавицата може да означава само едно — тя се намира в разгара на битка. Или в края й. Със свободната си ръка вдигам сандъка и го запращам над тухлената стена на задния двор, след като съм се уверил, че теренът е чист. Сам ми подхвърля останалите неща и аз го изтеглям върху циментираното било на стената. Скачаме и се претъркулваме върху влажната трева зад стената. Скриваме всичко зад един гъст храсталак, на бегом заобикаляме къщата и стигаме до предния двор.

По средата на алеята, само на няколко стъпки от колата ни, Шест е заклещила в ключ главата на един от могадорианците, мускулите на ръцете й пулсират от натиска. Други двама от тях се приближават. Този отляво насочва дълга цилиндрична тръба право към мен и зелена светлина ме блъска назад. Не мога да дишам. Не мога да виждам. Претъркулвам се във високата трева и усещам горещината, идваща от къщата.

Когато успявам да отворя очи, над мен е застанал онзи с тръбата. Постепенно краката и ръцете ми си възвръщат чувствителността, дишането ми се нормализира. Дръжката на камата все още е увита около дясната ми ръка. Разузнавачът наглася някакво копче на тръбата — навярно сменя командата от „зашеметяване“ на „ликвидиране“ — и стъпва върху китката на дясната ми ръка. Мъча се да извъртя краката си нагоре и над мен. Те обаче не реагират както на мен ми се иска, все още мудни от парализиращия удар, който претърпях. Цевта на тръбата е фиксирана между очите ми и се сещам за револвера, който Шест насочи към пияницата само преди час. Това е краят — мисля си. — Мисията на могадорианците е успешна. Номер четири — елиминиран. Напред към номер пет.

Гледам как в тръбата безброй светлини оживяват и се завихрят, докато не се превръщат в едно цяло; и точно когато могадорианецът слага пръст върху спусъка, Бърни Косар го стиска с челюсти за бедрото. За секунди разузнавачът над мен се разклаща, мълния отделя главата от тялото му и тя се претъркулва в тревата до мен. Носовете ни се докосват и главата му се превръща в купчина пепел, а аз се мъча да не я вдишвам. Тялото над мен рухва и покрива дънките ми с пепел.

— Хайде, ставай вече! — изкрещява Шест, която изведнъж се оказва на същото място, на което преди малко стоеше могадорианецът.

Сам също се надвесва над мен, лицето му е строго и мръсно.

— Трябва да тръгваме веднага, Джон!

Звукът от сирени пронизва нощта. Някъде на километър и половина, а може би и по-близо. Бърни Косар лиже лявото ми слепоочие и скимти.

— Какво стана с третия? — шепна аз.

Шест поглежда към Сам и кима с глава към него.

— Отнех му меча и го наръгах. Беше най-страхотният миг в живота ми — казва той.

Шест ме премята през раменете си и ме захвърля на задната седалка на СУВ-а. Бърни Косар се намества върху пищялите ми и ближе безжизнената ми лява ръка. Сам взема ключовете и сяда зад волана, а Шест прибира нещата ни в колата. Веднага щом излизаме на магистралата и вече не чувам сирените, успявам да се отпусна и да съсредоточа вниманието си върху дясната си ръка. Дръжката на камата се преобразува и се оттегля от кокалчетата и китката ми. Пускам я на пода в нишата за краката.

След четвърт час Шест казва на Сам да отбие от пътя и със стържещ звук спираме на осветения паркинг на затворена закусвалня. Тя изскача навън още преди колата да е спряла напълно и оставя вратата отворена.

— Помогни ми! — заповядва тя.

— Шест, не искам да се правя на кретен точно в този момент, но наистина не мога да движа ръцете и краката си.

— Давай, пич, просто пробвай! Трябва да се отървем от преследвачите. Иначе си мъртъв. Помисли си хубавичко.