Силата на шестимата

Когато вие десетимата се родихте, Лориен разбра, че притежавате силни сърца и воля, че сте изпълнени със състрадание, и от своя страна ви посвети в ролите, които бяхте призвани да приемете — ролите на изконните десетима старейшини. Това означава, че с времето онези от вас, които оцелеят, ще израснат много по-силни от всичко, което планетата ни Лориен някога е виждала, много по-силни дори от най-първите старейшини, от които получихте вашите наследства. Могадорианците го знаят и са силно изнервени, затова сега ви преследват така настървено. Вече са отчаяни и са наводнили тази планета с шпиони. Никога не ти казах истината, защото се страхувах, че това може да те провокира и ти да пренебрегнеш надвисналата заплаха и да се отклониш от правия път. А опасностите, които те дебнат отвсякъде, са прекалено много, за да рискувам. Моля те настойчиво… стани силен, извиси се до ролята, за която си призван, и тогава открий останалите. Онези от вас, които останете, все още можете да спечелите тази война.

Последното нещо, което трябва да ти кажа, е, че не се преместихме в Парадайс случайно. Твоите завети се бавеха и започвах да се тревожа. Тревогата ми прерасна в тотална паника, щом се появи третият ти белег — знаех, че ти си следващият. Тогава реших да открия единствения човек, който навярно държеше ключа към намирането на останалите.

Когато пристигнахме на Земята, деветима представители на човешката раса ни очакваха. Те разбираха ситуацията, в която се намирахме, както и че беше наложително да се разпръснем. Те бяха наши съюзници и последния път, когато бяхме тук, а това беше преди петнайсет години, на всеки от тях беше дадено предавателно устройство, което се включваше само ако влезеше в контакт с някой от нашите кораби. Те бяха там онази нощ, за да ни напътстват при прехода ни от Лориен към Земята, за да ни помогнат да започнем отначало. Никой от нас не беше идвал тук преди това. Когато слязохме от кораба, те ни раздадоха по два чифта дрехи, пакет с инструкции, които да ни помогнат да разберем порядките на планетата, както и късче хартия с изписан върху нея адрес. Адресите бяха място, от което да започнем, а не да живеем, и никой от нас не знаеше къде отиват останалите. Нашият адрес ни заведе до малък град в Северна Калифорния. Беше приятно, спокойно място, на петнайсет минути от брега. Там те научих да караш колело, да тичаш с хвърчило и на някои по-прости неща — като например да си връзваш връзките на обувките, което първо аз самият трябваше да усвоя. Останахме там шест месеца и после поехме по пътя, по който знаех, че трябваше да вървим.

Човекът, който ни посрещна, нашият водач, беше оттук, от Парадайс. Потърсих го, защото отчаяно исках да разбера накъде бяха тръгнали останалите. Ала щом пристигнахме, навярно бяха паднали черните звезди, защото човека вече го нямаше. Този човек, който ни посрещна през първия ни ден тук, който ни даде пътеводителя за земните порядки, които да следваме, човекът, който ни настани в началото, се казваше Малкълм Гууд. Бащата на Сам.

Това, което искам да кажа, Джон, е, че Сам беше прав. Вярвам, че баща му е бил отвлечен. Заради Сам силно се надявам, че той все още е жив. И ако Сам още е с вас, моля те, предай му тази информация, надявам се той да намери някаква утеха в нея.

Стани какъвто си призван да бъдеш, Джон. Стани силен и могъщ и никога, нито за миг не забравяй нещата, които си научил досега. Бъди благороден, уверен и смел. Живей с достойнството и доблестта, които си наследил от баща си, слушай сърцето и волята си, така както Лориен се уповава на тях до ден-днешен. Никога не губи вяра в себе си, никога не губи надежда и помни — дори когато светът ти поднесе най-лошото и ти обърне гръб, винаги има надежда.

И съм сигурен, че някой ден ти ще се върнеш у дома.

С любов,

Твой приятел и сепан,

А.