Синьочервения Метусалем

Войниците доста дълго се съвещаваха и след това потеглиха в стегнат тръс по моста, последвани доброволно от товарните животни. Той така се разлюля, че човек нямаше как да не помисли, че ездачите ще бъдат запокитени в бездната. Те разбира се, бяха минавали неведнъж и дваж по този път. Когато стигнаха отвъд, офицерът още веднъж помоли за възнаграждение, ала Метусалем му отказа с думите:

— Веднага щом стигнем целта, ще получите ком-ча, но не по-рано, а и само ако сме доволни от вас. Не забравяйте какъв ранг имаме и че трябва да ни се подчинявате безпрекословно.

След моста се разкри ново дефиле, но то бе много късо. После пътят поведе надолу към гората, до чиято периферия се издигаше един дом за отмора. Дегенфелд спря там.

— Нашият дневен преход приключи — обяви той. — Ще пренощуваме тук.

Китайците тутакси скочиха от конете, подкараха ги към поляната зад къщата и побързаха да влязат после във вътрешността на постройката.

Малко след нея пътят водеше по къс каменен мост, който имаше само един свод и се протягаше над тясна, но дълбока долинка. Посочвайки нататък, Дегенфелд каза тихо на Готфрид:

— Недалеч от моста, на брега на това земно хлътване и не съвсем до дъното му, където протича малък поток, трябва да се намира мястото, което имаме да търсим. Сега е малко след четири часа, а се мръква едва след осем. Така че имаме време да го потърсим до настъпването на вечерта. Веднага щом се отдалеча, тръгнете вие двамата поотделно след мен. Така кажи на Рихард. Ще ме намерите под голямото иглолистно дърво, чийто връх виждаш да стърчи там над останалите върхари. На другите ще кажа, че възнамерявам да търся растения.

Високи гневни викове и някакъв умоляващ глас го принудиха да се отправи към стаята. Войниците бяха образували там кръг, в който трима от тях бяха повалили на земята и притискаха един мъж. Офицерът беше изтеглил сараса си и налагаше с плоското молещия за милост човек.

— Какво става тук? — запита Дегенфелд, като разбута кръга. — Какво ви е сторил този човек?

— Не виждате ли, Височайши господарю, кой и какъв е? — отговори лейтенантът. — Няма ли полумесец на елека си?

Малтретираният не беше вече млад, а почти старец. Чертите му имаха характерния китайски отпечатък и облеклото му беше обичайното за страната. Върху елека, който носеше върху прилична на тога роба, беше пришил парче жълт плат, оформено като полумесец. Оръжия по него не се виждаха. Двама от войниците все още коленичеха върху ръцете и краката му, докато третият го опъваше надолу за плитката.

— Виждам знака — отвърна Метусалем. — Какво означава той?

— Че тоя е куай-тзе, когото трябва да налагаме до смърт.

— Какво ви е сторил?

— На нас? Нищо. Но всички куай-тзе трябва да бъдат избити.

— Кой е наредил така?

— Императорът, който е Син на небето и Светлина на разума.

— Е, добре! Има ли Синът на небето силата да отмени своята заповед?

— Да, кой би му попречил? Той притежава цялата власт.

— А където не може да отиде лично, облича с тази власт своя пратеник. Моят куан е доказателство, че аз съм един такъв пратеник. Заповядвам ви да пуснете този човек!

За да разбере човек тази сцена, трябва да знае, че хоей-хоей105 от провинция Ху-нан бяха направили опит покрай въстанието на Тай-пинг да си извоюват правото на свободно вероизповедание. Но бяха нападнати ненадейно и хиляди от тях бяха избити. Следствие на това те се сплотиха, превзеха столицата Юн-нан-фу и образуваха самостоятелна държава, която правителството и до днес още не е напълно овладяло. Самите те се наричат Пан-тзе, ала противниците им са ги прекръстили Куай-тзе, Дяволски синове.

Потискани и угнетявани от всички страни, те предприемат от време на време под водачеството на неустрашими предводители по-големи или по-малки по численост походи към съседните провинции, за да се обезщетят за претърпените загуби. Беше станало дума, че тези хора сега се срещат из съседната провинция. Дали лежащият на земята човек принадлежеше към тях, за студента беше съвсем безразлично. Той се почувства задължен да защити малтретирания.

Това изглежда не допадна на офицера, който поклати глава и каза:

— Вие сте високопоставен господин, но все пак чужденец. Когато се касае за някой куай-тзе, ние не сме длъжни да ви се подчиняваме.

— А-ха! Наистина ли? — запита Синьочервеният, при което очите му блеснаха.

— Да. Този син на дявола попадна в ръцете ни и ние ще го…

Той млъкна, тъй като Метусалем прекрачи внезапно към него със заплашителен поглед. После се прокрадна пъзливо странишком и се измъкна през вратата. Войниците му го последваха като пребити кучета. Мохамеданинът се бе изправил. Приближи до Метусалем, поклони се и заговори:

— Аллах да благослови делата на вашите ръце и делата на краката ви, височайши повелителю. Вие ме спасихте. Препълнете мярата на вашата милост, като и позволите да си отида!

— А сигурен ли сте, че няма да ви се случи нещо подобно по пътя?

— Да. Аз се отбих в този дом, за да отдъхна. Вместо освежаване почти се срещнах със смъртта. Веднага щом го напусна ще съм подсигурен срещу по-нататъшно преследване.