Синьочервения Метусалем

— Тогава вървете и се пазете от подобни срещи! Човекът се отдалечи с дълбок поклон. Войниците не го видяха да тръгва, тъй като бяха избягали зад къщата, откъдето се завърнаха едва след като Дегенфелд ги бе уверил чрез Лианг-си, че няма да им се случи нищо. Офицерът бе осъзнал, че е извършил голямо престъпление спрямо куана на императора. Той буквално допълзя, за да измоли милост, която му бе дадена след едно строго предупреждение.

Метусалем помоли спътниците да се погрижат за приготвянето на храната, докато той самият се поогледа в растителния свят на ландшафта. Малко след като се бе отдалечил, навън се измъкна и Готфрид, последван после от Рихард. Намериха студента под посоченото дърво. Той държеше в ръката си някакъв лист — плана на търговеца Йе-кин-ли, с който внимателно сравняваше местността.

Глава 15 Иманярите и хоей-хоей

— Хубаво, че дойдохте, та да не си губя времето — каза той. — При мен е скицата на нашия китайски приятел, която, както виждам, е много точно изработена. Като изходен пункт е посочено едно голямо, над хилядагодишно дърво гинг-ко106, при което пет зародиша са се сраснали в едно-единствено стебло. Това е гигантското иглолистно дърво тук, чийто ствол има обиколка над девет метра и съвсем очевидно се състои от пет отделни стебла. До него, точно на запад, са отбелязани две други дървета, а именно едно тиму107, около което се е увило растението ло108 и една дива занг109; всичко това, както можете да видите, е налице — желязното дърво с бръшляна, а също и черницата. По посоката, където се издигат тези дървета, значи на запад, трябва да се извървят четиридесет крачки, за да се стигне така наречената Хоей-хоей-кой110, и там би трябвало да стоят някакви ку-тзианг111, които сега ще потърсим. От тях трябва да се спуснем право надолу в долината, за да намерим тъй наречения Лао-хоей-хоей-миао112, който е основната цел.

Те извървяха посоченото разстояние в съответното направление и стигнаха до ръба на долината, през която се прехвърляше на четиристотин крачки Надясно споменатият сводест каменен мост. От периферията й видяха няколко полуизветрели камъка от зид, надничащи от меката хумусна почва. Това бяха останките, от които трябваше да се спуснат надолу.

Още не бяха стигнали дъното на клисурата и протичащия там поток и се натъкнаха на своеобразна зидария, която бе така обградена от храсталаци и висока папрат, че отдалеч въобще не можеше да се забележи. Зидът образуваше окръжност, чийто диаметър възлизаше на непълни два метра. Каменният покрив, който можеше да се достигне с ръка, беше изпълнен като купол, за разлика от китайския начин на градеж, а входът бе толкова нисък, че човек можеш да мине само силно приведен. Постройката имаше полусферичната форма на някоя кафърска или хотентотска колиба и не бе възможно да е била мохамедански храм, т.е. „ли-пай-се“, както биват наричани в Китай джамиите.

— Ние сме на самото място — каза Метусалем — и нека най-напред потърсим ча-дзе, който Йе-кин-ли е заровил тук. Ча-дзе е дълъг, здрав нож, с който се кълца слама. С негова помощ той е направил дупка, в която е заровил кюлчетата си, и за да му са под ръка по-късно този инструмент, го е заровил на някакво място, намиращо се на десет крачки надолу от тази врата, и където корените на една лиой113 излизат на повърхността.

Той отмери с крачки разстоянието и се натъкна на дървото и корените, сред които започна да рови с ножа си. Не след дълго измъкна ча-дзе — силно ръждясал, ала все още здрав.

Другите двама до този момент бяха мълчаливи, но изпълнени с очакване да чуят и видят. Сега Рихард попита:

— И къде трябва да е заровено съкровището?

— Там в постройката. Предполагам; че тя е била погребалното място на някой благочестив мохамеданин, така наречено „марабу“, защото Йе-кин-ли, копаейки ямата за кюлчетата си, е изровил почти изцяло изгнили човешки кости, които захвърлил долу във водата. В тази местност има много последователи на исляма, а по-рано ги е имало още повече. Елате с мен в мавзолея!

Пропълзяха вътре. Помещението беше точно толкова високо, че да могат да стоят изправени, а подът бе покрит с плътно наредени дялани камъни. Метусалем погледна плана си и каза:

— Трябва да отстраним шестте камъка, които образуват правоъгълник. След това ще си проличи дали златото и среброто са все още налице, в което впрочем сега вече не се съмнявам.

Камъните прилягаха толкова точно, че им костваше доста усилия, додето измъкнат първия, но когато това стана, другите пет бяха изведени без труд. Подложката се състоеше от твърда земя, която Метусалем разкопа.