— В такъв случай ще потеглим веднага. Аз бях изпратил напред човека, когато спасихте, за да разузнае дали пътят е свободен за нас и намеренията ни. Същевременно исках да направя едно благоговейно посещение на ма-ла-бу и бях така заслепен, че ви сметнах за неприятели и осквернители на светилището. Нека Ваша ощастливяваща милост ми прости. Войниците, които загрозяваха вашето пътуване, избягаха и няма да се върнат. На тяхно място искам да оставя при вас мъжа, когото защитихте, да ви придружи до крайната цел. Неговото присъствие ще ви бъде по-полезно, в случай че срещнете някои готови за кавга наши другари, отколкото цяла армия малодушни войници.
Дегенфелд естествено прие с благодарност това предложение, след което превърналите се в приятели врагове се отдалечиха с повторни поклони. Сега съдържателят се появи, за да попита покорно за заповедите на „господарите“. За него нямаше много работа, тъй като пътешествениците си носеха всичко необходимо. Помолиха само за гореща вода за чая.
По време на яденето студентът разпита новия придружител за ситуацията около куай-тзе, за неговото собствено положение. Научи, че човекът по-рано е бил последовател на учението на куанг-фу-тзе, а по-късно, разгневен от потисничеството над семейството му, преминал към хоей-хоей. Бил родом от провинция Квай-чоу, после се изтеглил в Ху-нан, но и оттам трябвало да бяга и от няколко месеца се върнал под закрилата на съмишлениците си по вяра и настоящия начин на живот. Живеел в едно село между Кун-янг и Куе-тонг.
— Та това е съвсем близо до нашата пътна цел — обади се Лианг-си.
— Действително. Вие трябва да яздите през моето село и после да свърнете надясно в една странична долина на Лай-кианг, където се намират каменовъглените мини и живее Сай-тай-най. Аз бях наскоро при него. Няма ли при него на служба и един Тао-дзе-куе?
— Не. Този, когото имате предвид, произхожда от една страна, наречена Белгия.
Минхер не разбираше китайски, ала думата Белгия схвана веднага. Той незабавно попита за какво става въпрос и узна, че чичо Даниел е повикал от Съединените щати един инженер, роден белгиец, за да му повери техническото ръководство на предприятието. Тогава възкликна:
— Dat is goed! Dat verheugt mij bijzonder! Spreekt hij ook nederladsch? (Това е добре! Това изключително много ме радва! Говори ли той и нидерландски?)
— Да, говорел френски, немски, английски и също нидерландски.
— Heisa, dan moeten wij maken, dat wij er komen en dat ik met hem spreken kan! (Ю-ху, непременно трябва да отидем да говоря с него!)
След храна пушиха още четвърт час, след което от наличните постелки, завивки и донесеното от съдържателя сено бяха приготвени постелите. Погрижиха се за конете, вързаха ги и си легнаха да почиват. Лианг-си предупреди, че тук в планината има диви кучета и конете трябва да бъдат пазени от тях, ала Метусалем го успокои с уверението:
— Не се безпокойте! Чувате ли каква аларма вдига минхер? Сигурно никое диво животно няма да се осмели да приближи на по-малко от хиляди крачки в окръжност.
И беше прав. Дебеланкото вече така хъркаше, та човек би помислил, че чува покрива да се клати. Подхванеше ли добрият човек веднъж нещо да прави, правеше го както трябва. На утрото потеглиха рано-рано, след като съдържателят получи такова богато възнаграждение, че лицето му засия от възторг. Минхер бе отново вързан на Росинант, а хойе-хоей се зае с товарните коне.
Започнаха спускането от другата страна на планината, което беше по-леко от изкачването през последните два дни. Пейзажът бе съвсем същият, но в обратен порядък.
Метусалем се движеше предимно с мохамеданина. При първия удобен случай го попита дали има деца и получи следния отговор:
— Не, понеже не съм си взел жена. При все това имам семейство, защото при мен живее една моя роднина с двете си дъщери, което ме кара да забравям, че съм бездетен. Мъжът на тази жена бил принуден да бяга, тъй като бил обвинен съвсем неоснователно за участие в бунта.
— Такива случаи в Китай изглежда са много често явление.
— Така е за жалост, господарю. Който бъде заварен на улицата при такава ситуация, бива заловен и осъден, без да се разследва истинската вина или невинност. И роднините трябва да изтърпят в същата степен неговото наказание.
— Това е ужасно и несправедливо.
— Да. Човекът определено бил невинен, ала не само той, но и жена му, синовете, дъщерите му били арестувани.
Последната забележка заостри вниманието на Метусалем. Той се осведоми:
— Бил ли екзекутиран някой от тези хора?
— Не. Мъжът имал приятел, някакъв мандарин, който тайно се заел с клетниците. Първо освободил бащата, а по-късно в интервал от няколко дни — другояче не било възможно-и двамата сина. Последните трябвало да чакат на определено място майката и сестрите.
— Събрали ли са се благополучно с тях?