Синьочервения Метусалем

— За съжаление — не. Мандаринът се натъкнал на пречки, а на момчетата било невъзможно да чакат по-дълго. Те тръгнали и изчезнали безследно. Когато майката била освободена по-късно с двете дъщери, пристигнала с голямо закъснение. Синовете били заминали и тя никога повече не чула за тях.

— Какво предприели после?

— Трябвало да напусне естествено провинцията, тъй като там със сигурност щяла да бъде заловена, и се заскитала като несретница по чужди краища от селище на селище. Така дойде с двете момичета и при мен. Попитах я за името и произхода й. Нейното родово и фамилно име съвпадаше с това на моето семейство. Продължих да я разпитвам и узнах, че нейният баща и моят са били братовчеди. Нямах нито жена, нито дете и приех трите при себе си. Не след дълго трябваше да напусна Ху-нан и да се изтегля в провинция Ю-нан, откъдето се завърнах съвсем наскоро.

— Трите също се върнаха и живеят при вас?

— Да.

Напрежението на Метусалем нарастваше все повече и повече. Сега бе така сигурен в нещата си, че попита:

— Името на рода ви е Сен-хо?

— Да.

— А фамилното име Панг?

Китаецът го погледна учудено и отвърна:

— Да, господарю. Как стана тъй че вие, чужденецът, знаете тези имена?

— Мисля, че съм слушал за този случай. Мъжът не беше ли търговец на име Йе-кин-ли?

— Така е.

— Съпругата му се казва Хао-кеу, синовете Лианг-си и Йин-тзиан, а дъщерите Меи-пао и Сим-минг?

Лицето на китаеца ставаше все по-удивено.

— Височайши повелителю — каза той, — аз наистина не зная как да си обясня, че вие, чужденецът, знаете толкова точно тези имена!

— По-късно ще ви разкрия. Като разпитвах за тези връзки и имена, преследвах определено намерение, на което сега още няма да давам гласност. Ще ви помоля да не споменавате пред моите спътници нищо от това, за което говорихме.

Явно очаквал някакво обяснение, китаецът не остана удовлетворен, ала не се осмели да продължи разговора. Но каква радост обхвана доблестния Метусалем, при мисълта, че сега най-сетне, и то съвсем неочаквано, ще намери търсените лица! Но още повече предвкусваше радостта от предстоящата сцена на разпознаването на разделените от толкова дълго близки и той реши да предотврати възможността двамата братя да го научат предварително от мохамеданина.

Малко след обяд достигнаха град Куе-янг, през който преминаха, без да спират. Два часа по-късно пътешествениците стигнаха до река Лай-кианг, чието русло последваха нагоре по течението, за да прекарат после нощта в една разположена край пътя страноприемница. На другата сутрин продължиха да следват същата посока.

Тази река идва от тясна, разпростряла се надълго верига от хълмове, разклоняваща се от планините Нан-линг и стигаща до град Кин-ган. От десния бряг теренът се изкачва като полегата равнина към веригата от хълмове, докато левият е отделен чрез планинска верига от една разположена на изток просторна и плодородна котловина, където европейският специалист непременно би търсил въглища. Котловината е свързана с реката посредством напречни долини, преломяващи споменатата планинска верига. Местожителството на чичо Даниел трябваше да се намира край протичащата през нея рекичка Джанг.

Че в една богата на въглища котловина е бил намерен петрол, е лесно обяснимо. Впрочем мнението, че в Китай този горивен продукт е непознат, е погрешно, защото в един стар географски труд отпреди векове — все още малко познатият на нашите учени „Шен-зин-кинг“ — едно място гласи:

„В тази провинция е разположен град Йен-ган-фу, а от земята изтича тъмно, лошо миришещо масло, което хората горят в лампи и фенери, тъй като дава по-добра и евтина светлина от лоените свещи и обикновените маслени лампи.“ Малко след пладне на втория ден видяха неголямо селце на брега на реката и хоей-хоей обясни, че тук е настоящото му местожителство и заедно с него са се заселили още неколцина мохамедани.

А че тук ислямът е намерил почва, макар и оскъдна, можеше човек да разбере по стройната дървена куличка, извисяваща се над върховете на градинските дървета. Това беше минарето на ли-пай-се121, издигната от последователните на мохамедовото учение.

От вчера заран Метусалем правеше всичко възможно да предотврати един по-дълъг разговор между хоей-хоей и братята. Така че последните си нямаха никакво понятие, че ще намерят тук своята майка и сестрите си.

Вляво от пътя протичаше реката, която се разширяваше тук като езеро. По водата се виждаха лодки с рибари.

Вдясно се точеха край пътя със задните си градини малките къщички. По прозоречните отверстия или нямаше нищо, или на мястото на стъклата бе опъната онази здрава, много прозрачна хартия, най-доброто качество от която се доставя от Корея. Въпреки това селото създаваше впечатление за необичайна състоятелност и чистота.