Синьочервения Метусалем

— Наистина ли? Това много ни радва. В нашата страна е предписано след храна лично да се благодари на стопанката и дъщерите на къщата. Ето защо помолете трите цветя на вашето семейство да се появят, за да можем да им изкажем своята благодарност и почтителност!

Ужас пробяга по лицето на домакина.

— Господарю, само това не, само това не! — помоли.

— Защо?

— Защото е в разрез с тукашните порядки.

— О, не, понеже могъщият Тонг-чи от Куанг-чеу-фу също доведе при нас своята съпруга.

— Това е против правилника на моята вяра.

— Вашите дами също ли са преминали към исляма?

— Не.

— Е, тогава и тази причина не е състоятелна. Досега вие наистина се показахте като гостоприемен. Да не би да искате да помрачите тази слава и да ни оскърбите, отхвърляйки молбата ни?

— Не, повелителю, аз не желая да ви оскърбявам. По-добре да престъпя предписанията на нашата страна. Ще доведа следователно жените.

Той се отдалечи в задното помещение.

— Не биваше да изисквате това от него — укори го меко Лианг-си. — Та то е изцяло в противоречие с местните разбирания.

— Зная много добре — усмихна се Метусалем. — Въпреки всичко си имам основателни причини и по-късно вие със сигурност ще дадете одобрението си.

Тази къса размяна на реплики бе преведена на немски и следователно разбрана от другите.

— Но какво се е случило? — поиска да знае Търнърстик.

— Какво не е бивало да правите?

— Поисках да видя женските обитатели на къщата, за да можем да им благодарим.

— И това тук е грях? Той ще ги доведе ли?

— Да.

— Много мило — обади се Готфрид. — Ний естествено ша са държим кат’ обиграни светски люде. Нали тъй, минхер?

— Ja. Ook ik zai haar mijn komplimenten maken. Ik kan dat zeer fraai en uitstekend maken. (Да. Аз също ще отправя комплименти. Мога да го правя много красиво и изискано.)

Мина доста време, преди китаецът да се върне. Та нали дамите трябваше да облекат най-хубавите си премени. Най-сетне той влезе с тях и застана отстрани на вратата, за да им направи път.

Лицата им имаха типично китайски черти и бяха гримирани според обичая на по-заможните съсловия в бяло и червено. Веждите бяха толкова удължени с помощна на четчица и черна боя, че се събираха при основата на носа. Косата беше повдигната с гребени и многобройни игли кажи-речи до формата на пеперуда. Горната дреха прилепваше плътно около врата и се спускаше до земята на широки дипли. Ръцете бяха скрити дълбоко в ръкавите. Стъпалата не се виждаха, но не бяха изкълчени, както можа да се разбере от вървежа и стойката на дамите, макар да бяха направили само няколко крачки.

Те се поклониха пред гостите, без да продумат. Въпреки грима младежките черти на дъщерите си личаха. Лицето на майката показваше ясни следи от дълбока печал и грижи.

Всички присъстващи се бяха изправили. Още преди Дегенфелд да вземе думата, Търнърстик пристъпи напред, поклони се с достойнство и поде:

— Май лейдис и медмоазел, ние се чувстваменг извънреднонг щастливи от вашата появанг. Ние ядохменг й пих-менг и с настоящето казваменг…

— Ik ook, ik ook (аз също, аз също) — прекъсна го припряно минхер, като се поклони на свой ред, доколкото позволяваше телесната му форма. — Ook ik heb gegeten en gedronken. (Аз също ядох и пих.)

— Замълчете и не ме смущавайте в моя превъзходен китайски! — сопна му се с досада капитанът.

Той поиска да продължи, ала Метусалем този път бе по-бърз от него, взимайки мигновено думата, разбира се, на китайски:

— Зная, че наруших много обичайте на вашата родина, като пожелах да ви видя, но исках да ви поднеса нашата благодарност и извиненията ни за грижите, които ви създадохме. Освен това има и втора причина, която ме заставя да говоря с вас лично. По-точно казано, трябва да ви предам едно писмо.

Последните думи той отправи директно към майката, която го изгледа учудено.

— Писмо? От кого? — попита почти нечуто.

— От онзи, когото навярно от дълго време смятате за безследно изчезнал.

Известно време очите й бяха приковани втренчено към него, след което се опря с две ръце на дъщерите си и пошушна, предугаждайки истината:

— От моя… моя съпруг и господар!

— Да — отвърна Метусалем. — Достатъчно силна ли сте да чуете съдържанието на това писмо? Седнете, моля!

Поднесе й стол и тя се настани. Тази вежливост тутакси намери двама подражатели, които искаха да покажат, че също са учили как да се държат пред дами. Търнърстик пробута своя стол към едната дъщеря и каза:

— Моля, фройлайнинг, седнетенг и вие! Пожелавамонг ви приятна почивканг!

Минхер също занесе своя на другата дъщеря и помоли с най-захаросаната си усмивка:

— Mejuffrouw, ik verzoek, dat ook gij op een stoel gaat zitten, op mijn stoel. Ik geef u deze stoel zeer gaarne. (Госпожице, седнете, моля, и вие на стол, на моя стол. Отстъпвам ви, го с удоволствие.)

Двете момичета не разбраха нито дума от казаното, но им стана ясно какво се има предвид. Те седнаха от двете страни на майката, а двамата галантни кавалери отстъпиха извънредно доволни, при което Търнърстик нашепна на дебелия:

— Великолепни момичета, наистина! Разбраха ме дума по дума. Изглежда в къщата се говори отличен китайски.