Синьочервения Метусалем

С това никак не се хармонираше ясно доловимата, напомняща терпентин, миризма. Тя се разнасяше от няколко тъмни, омазнени лодки, пристанали до брега и натоварени със също така тъмни варели. Това бяха петролни варели, които се отправяха оттук с малки лодки към Кин-ган или Чанг-ша, за да бъдат превозени оттам с по-големи речни джонки надолу до Янг-тзе-кианг. Тази петролна миризма бе първият признак, че са наближили целта на пътуването — поселището на чичо Даниел.

Хоей-хоей се извини, че не може да покани господата да пренощуват при него. Къщичката му била твърде малка за толкова много гости. Но ги увери, че биха могли много добре да се установят в местната страноприемница, тъй като в нея имало достатъчно място, а семейството на съдържателя било внимателно и чисто. В замяна на това настоятелно ги помоли да се нахранят при него, само нека му отпуснели малко време да приготви необходимото. Той заведе пътниците до сийе-ка и се отправи към жилището си.

От само себе си се разбира, че жителите се бяха стекли да зяпат чужденците. Рибарите също гребяха към брега, за да се курдисат пред дома за отмора.

Последният наистина беше далеч по-чисто поддържан от онези, в които бяха отсядали досега. Съдържателят излезе от вратата и посред продължителни дълбоки поклони приветства гостите с добре дошли. После повика няколко ши-тзе122 да се погрижат за конете и се отдалечи бързешком да приготви своевременно Ча123 на посрещането.

Въпреки напрегнатата езда минхер зашари доволен и в добро настроение из стаята, протегна се, опъна се и попита:

— Hoe is hot, Mijnheer Methusalem? Kan ik met goet rijden? (Как е, минхер Метусалем? Не мога ли добре да яздя?)

— Действително — кимна запитаният. — Вие се приспособихте по-бързо, отколкото си мислех.

— Ja, het rijden is zeer goed voor het lichaam. Ben ik niet dik geworden? (Да, язденето е много добро за тялото. Не станах ли по-дебел?)

— Направо изглежда, като че върху коня обиколката ви се е увеличила.

— Zeer? (Много?)

— Даже значително!

Лицето на дебелия просия от радост и той отбеляза:

— Ben ik ook niet gegroeid? (А не съм ли и пораснал?)

— Около няколко сантиметра, види се. Тукашният въздух явно ви понася добре.

— Ja, de lucht is goed, is zeer weldadig. Ik ben oneindig gezond; ik zou gaare hier blijven. (Да, въздухът е добър, много благотворен. Аз съм неимоверно здрав; с удоволствие бих останал тук.)

— Можете да го сторите. Та нали искахте да се установите в Китай, като закупите имот.

— Ja, maar wat en waar? (Да, ама какъв и къде?)

— Купете предприятието на чичо Даниел! Можете да реализирате печалби в Китай и да станете милионер, крал на петрола.

Дебелият спря, зяпна уста от удивление и едва след време отговори:

— Een olievorst, een olieprins! Seldrement! Mijnheer van Aaredappelenbosch een olieprins! Dat is goed; dat is zeker goed! (Петролен княз, петролен принц! По дяволите! Минхер ван Ардапеленбош крал на петрола! Това е добре; това положително е добре!)

Той продължи устремно разходката си, като от време на време си промърморваше някоя дума като „olieprins“ или „zeer goed“. Идеята на Метусалем изглежда намери много благодатна почва при него, макар онзи да я бе изказал само на шега.

Съдържателят донесе ухаещия ча в малки, изискани чаши, от които всеки можеше да изпие само една, тъй като това бе питие за добре дошли. А скоро след това се появи и хоей-хоей, за да отведе гостите си на обяд. Готфрид побърза да запали наргилето и малкото шествие потегли от къщата по вече толкова често споменавания начин и порядък, което накара домакина да се почувства неизразимо горд и направи на насъбралите се отвън изключително голямо впечатление. Те отвориха широко уста и малките си цепнати очички, но не посмяха да изрекат гласно нито дума. Мълчаливи и изпълнени с благоговение, последваха гостите, докато тези влязоха в къщичката на мохамеданина, и се наредиха пред нея.

Малката постройка съдържаше една колкото скромна, толкова и чисто подредена предна стая и едно по-малко заедно помещение, което изглежда бе и женска стая, и кухня. От женските обитатели никой не се показа. Това поначало си е китайски обичай, на който тук толкова повече се държи, ако стопанинът на къщата е влязъл в редовете на исляма. В останалото обаче хоей-хоей не прояви ни най-малка следа от предписаните за мохамеданите адети при хранене. Всичко се извърши по китайски маниер. Той не седна край масата, а остана прав, за да обслужва гостите.

Когато беден човек гощава някой път у дома си богат, трябва да се бръкне по-дълбоко в кесията. А малкото селце бездруго не можеше да предложи голям избор.

Един оживен разговор подправи скромния обяд. Домакинът видя, че гостите са доволни от него, и остана във възторг. Тогава Метусалем се обърна внезапно към него:

— Виждаме, че сме наистина добре дошли при вас и ви изказваме сърдечна благодарност. При такива случаи обичаят на нашата страна предписва една вежливост, която ние и тук бихме желали да проявим, ало ни позволите.

— Да позволя? О, господарю, само заповядайте и аз ще се подчиня.