Синьочервения Метусалем

От само себе си се разбира, че Рихард бе писал междувременно на майка си. Метусалем също писа на Йе-кин-ли, съобщавайки, че е съумял да изпълни своята коанг-кеоу. Писаха му също така и Лианг-си, и Йин-тзиан. Чичо Даниел бе изпратил тези писма по сигурен бързоходец до своя съдружник в Кантон, който трябваше да ги препрати по първия заминаващ кораб.

Не е трудно да си представи човек с каква тъга се разделяше Щайн със своето творение, но от друга страна го облекчаваше мисълта, че се завръща в свидната родина. На немците също бе трудно да се сбогуват с Хо-тзинг-тинг. Бяха обикнали много дебеланкото и се разделяха с него с тъжното убеждение, че вече никога през живота си няма да видят този добряк.

Отначало те се бяха притеснявали, че не е човекът, който ще ръководи безметежно едно такова предприятие в сърцето на Китай. Но скоро се убедиха, че въпреки добротата и привидната си безпомощност той е много способен и делови бизнесмен. Неговата безпомощност се разпростираше само до частния му начин на живот. Като търговец еша си нямаше. Това го успокои по отношение неговото бъдеще.

И когато сега спряха конете си пред неговия дом, за да си вземат сбогом, от очите му се отрониха едри, бисерни сълзи.

— Ik kan met meerijden; ik moet hier blijven (Няма да мога да яздя с вас, трябва да остана тук) — каза той. — Ik kan het niet helpen, ik moet snuiven en snuiten. Reist met God, mijn lieve, goedevrienden, en denktsomtijds aanuwzwkkeAardappelenbosch! (He мога да си помогна, трябва да се издухам и се изсекна. Пътувайте с Бога, скъпи мои, добри приятели, и си спомняйте понякога за вашия хилав Ардапеленбош!)

В селото, в което живееха съпругата и дъщерите на Ие-кин-ли, предстоеше още едно сбогуване. Бяха поканили хоей-хоей, комуто бяха толкова признателни, да тръгне с тях за Германия, ала той не можа да се реши. Сега трябваше да се разделят с него.

— Ако бях богат или поне заможен, щях да го възнаградя — сподели Лианг-си със Синьочервения.

— Как?

— С някоя сума, която би му спестила грижите в живота.

— Какъв размер би трябвало да има тази сума?

— О, ако имах пари, щях да му дам сто хиляди ли!

Тази сума звучи чудовищно, ала превърната в немски пари прави само 641 марки. Метусалем бръкна в един таен джоб на куртката си, измъкна една кесия и я олекоти с известен брой английски златни монети. После ги подаде на китаеца с думите:

— Това е малко повече от сто хиляди ли. Дайте му ги. Аз ви ги заемам.

Лианг-си направи физиономия, сякаш е видял невъзможното да се превръща във възможно.

— Хер! — възкликна. — Та това е направо страхотна сума! Как всъщност бихте могъл да знаете, че някога ще съумея да ви я върна?

— Зная.

— Навярно защото смятате че баща ми има добър бизнес в Германия?

— Не само затова. Сто хиляди ли в Германия не са много. Там например един месар коли вол, който струва тъкмо толкова. А има коне, чиято цена надхвърля един милион ли. Вашият баща следователно би могъл да ми върне парите. Но вие ги имате и тук в Китай.

— Ние? Тук?

— Да, ви не го знаете и аз не съм говорил досега по този въпрос. Баща ви е бил тук много богат човек.

— Бил е, но при арестуването са му иззели всичко.

— Не. Той много умно бил закътал парите си, а като избягал, ги заровил.

— Вярно ли? Той ли ви го каза? Знаете ли къде се намират?

— Да.

Братята, защото Йин-тзиан също присъстваше, станаха огън и пламък. За китаеца никоя друга дума няма такова добро звучене, както двусричната „пари“.

— Но междувременно някой друг, някой непознат, може да ги е намерил! — извика Лианг-си.

— Те са още там, зная го със сигурност.

— О, Небеса, о. Всемир, о, Земя! И го казвате толкова спокойно! Не би ли трябвало в случая да подскачате от радост?

— Не. Много е хубаво човек да притежава пари, но съществуват и по-големи ценности. Човек може да е богат откъм страна на чест и слава, удовлетвореност, щастие, здраве, та и още къде по-големи. Аз посетих мястото и се уверих, че парите са си още там.

— Къде?

— Горе в планините, където бяхме отседнали в сийе-киа и ни нападнаха хоей-хоей.

— И нищо да не ни кажете!

— Имах си основателна причина: известието, че имате там заровено съкровище, щеше да ви отнеме спокойствието. Виждате сега, че без риск мога да ви заема сто хиляди ли.

— Щом е така, приемам ги и ще ги дам на хоей-хоей. Нека го направят щастлив.

Радостта на човека, когато получи златните монети, изобщо не подлежи на описание. Той танцуваше из стаята, правеше лудешки скокове във въздуха и целуваше ръката или подгъва на дрехата на всеки, до когото се добереше. Този дар във висока степен омекотяваше тъгата, с която се разделяше с жените, приети някога от него като бежанки-просякини.

Нощта прекараха отново в местната странноприемница, понеже Той бе помолил да го чакат тук, тъй като искаше да придружи и осигури безопасността на пътешествениците до Кантон. Той дойде през нощта с неколцина ездачи и на утрото потеглиха — мъжете на коне, а трите жени ползваха носилки. Багажът им предварително вече бе изпратен с този на чичо Даниел в Кантон.