Синьочервения Метусалем

— Но минхер ван Ардапеленбош навярно няма да може много да си позволи.

— Waarom niet? (Защо не?) — попита дебелият. — Ik heb evenwel al weer honger? (Аз въпреки всичко съм вече гладен.)

— Манхер, възможно ли е? Що за стомах имате!

— Ja, mijn maag is goed, m ar mijn buik niet. Hij is zo zwak. (Да, стомахът си ми е добър, ала коремът — не. Той е така слаб.) — Той постави с печална физиономия ръце на търбуха си и запита после Метусалем с настоятелен тон:

— Wet zegt het woordenboek van de buik?

— Какво казва речникът за корема? Нека не обсъждаме това. Аз считам за много по-интересно да ви запитам дали знаете какво месо сте ял.

— Печено телешко.

— Не. Не е било теле, а джи.

— Джи? Не познавам такова.

— Не знаете какво е джи? Я отгатнете тогава!

— Добре, животно ли е?

— Да, животно е.

— Може ли да лети?

— He, не може да лети.

— Да плува?

— Да, може да плува.

— А да тича?

— Може и да тича.

— От ловец ли е било застреляно?

— Не, не е било застреляно от ловец. Никой ловец не стреля по него, защото то оказва най-добра помощ при лова.

Кръглото лице на минхер видимо се удължи.

— О, моя Холандия и Нидерландия! — възкликна той уплашено. — Да не е куче?

— Да, куче е. „Джи“ означава куче. Не знаете ли, че в Китай отглеждат специална порода кучета, които бързо се угояват, за да ги колят после и консумират?

— Кучешко месо, ял съм месо от куче! — изкряска дебелият.

Той скочи от мястото си и понечи да се затича, ала явно му дойде друг ум. Завъртя се отново, плесна доста енергично ръце и извика:

— Neen, en driemaal neen, en duizendmaal neen! Wat in de maag dat moet ook in de maag blijven! (He, три пъти не, хиляди пъти не! Което е в стомаха ми, трябва да си остане в стомаха!)

— Дори и да е куче! — ухили се Метусалем.

— Ja, de hond moet blijven! Ik eet er nog gebraden viees bovenop. (Да, кучето ще остане! Върху него ще добавя още печено.)

Всички се засмяха. А той седна отново на мястото си и по неговото тлъсто, доволно лице не се забелязваше ни най-малка следа от погнусата, която току-що бе изпитал.

— Тъй, погребахме кучето — продължи Синьочервеният. — Сега нещо друго! Не се ли учудихте на отговора, който духът даде на моя въпрос?

— Извънредно много! — обади се Търнърстик. — Беше доста странно.

— Да. Навярно всички сме на мнение, че не става дума за дух. Свещеникът дава писмените отговори по свое усмотрение, а не под въздействието на някакво свръхестествено същество. Той следователно трябва да знае каква цел преследваме в Китай. Узнал го е, но от кого?

— От мен ни думица! — увери Готфрид.

— Van mij ook niet! (От мен също не!) — врече се тържествено минхер.

— Напълно го вярвам. Възможно е единствено обяснението, че сме били подслушани, и то тук на кораба. Кога говорихме за нашите намерения? Когато седяхме в каютата си преди мръкване. И кой от екипажа беше тогава при нас? Малаецът, който ни прислужва. Значи той трябва да е бил онзи, който е предал подслушаното на свещеника.

— Но как ша е възможно т’ва? Та нали говорехме на немски.

— Не може ли един малаец да е влизал в контакт с немци? И този човек наистина ли е такъв, за какъвто се представя? Вярно, лицето му е обръснато, но има такава гъста окосменост, което не се среща сред малайците. Цветът му не е много мургав, а за изпъкнали скули и дума не може да става. Към това се добавя, че неговият английски има един своеобразен американски оттенък. Говори завалено, ала от време на време употребява съюзи, с които може да си послужи само някой владеещ свободно езика. На всичко това преди туй не отдавах значение, но сега съм обхванат от подозрение и се сещам. Почти съм сигурен, че е янки, а при това положение не е за чудене, че разбира немски, тъй като в Съединените щати има милиони наши сънародници.

— Един янки сред китайски моряци? — усъмни се Търнърстик. — Може ли някой дотолкова да се самозабрави?

— Защо не. Не би ли могъл да избяга по някаква причина от кораба си?

— Хм-м! Такова нещо всъщност често се случва. А тия типове с плитките на драго сърце ще приемат наистина някой опитен моряк. Ако сте прав, то нехранимайкото е дезертьор, от когото нищо добро не може да се очаква.

— Такова е и моето мнение. Защо е подслушвал? Защо крие националността си? Защо не си признае открито, че ни разбира? Защо точно той ни бе пратен за прислужване? Той се намира в разбирателство с капитана срещу нас. Крои ни се нещо лошо.

— Нещата надали стоят така зле. Ако той действително е избягал моряк, то, разбира се, си има причини да го крие от нас.

— Нека е тъй! Но ние трябва да го наблюдаваме внимателно и да не говорим вече в негово присъствие за нашите работи. Аз ще го поразпитам, и то така, че да се издаде. Бих предпочел обаче да напусна кораба, физиономиите тук никак не ми харесват.

— Pshaw! Кой пък ще ни мисли злото. Не ви смятах за толкова страхлив, както ви намирам сега.

— Аз съм само предпазлив, не страхлив. Ако бях сам, щях да сляза от борда и да оставя пътните си да отплуват. Но вие сте на друго мнение и аз трябва да се подчиня.