Синьочервения Метусалем

— Да, много! Ik heb pijn en een ontsteking.

— Какво? Болки и възпаление имате? Защо?

— Ядох котешко месо.

— Глупости! Не се оставяйте да ви занася Готфрид с подобни щуротии! Той самият не знае какво яде.

Минхер се закани с юмрук на съседа си и му нашепна гневно:

— Нехранимайко! Нещастен речен кон! Следващото блюдо се състоеше от бистра, но не рядка супа, със ситно накълцани корени. Тя ухаеше подканящо.

— Soup of salangans! — подвикна към гостите си хо-чанг, правейки важна физиономия, за да намекне, че се касае за изключителен деликатес.

Това следователно беше супа от прочутите лястовичи гнезда! За тези така наречени индийски птичи гнезда са разпространени много неистини. Вярно е само следното:

Селенгейните (Collacelia nidifica) са дванадесет сантиметра дълги лястовици, с приблизително тридесет сантиметра размах на крилата. Отгоре тъмнокафяви, те са по-светли от долната страна и се срещат в Индустан, Индокитай и Зондските острови, където гнездят на големи орляци предимно по недостъпни скали край морето. Особено обичат такива места, където високите брегове се извисяват отвесно от врящия пробой.

Малко преди периода на люпене, значи по времето на виене на гнезда, силно набъбналите слюнести жлези на тези птици отделят слуз, наподобяваща гъст клей. Тази слуз те лепят по гладката, отвесна повърхност на скалата, като птицата безброй пъти долита и винаги отново добавя от отделяния секрет, натискайки го с човка или език. Така се образува една здрава, пихтиеста основа, върху която се строи същинското гнездо от скрепени и накалафатени със същата слюнка треви, пера, мъх и морски водорасли. Не това гнездо, както погрешно се смята, а само съставеният от втвърдената слуз фундамент се използва като храна или по-точно — деликатес.

От казаното става ясно, че събирането на тези гнезда е много опасно. Ловецът на селенгейни трябва да се спусне с въже от зъберите на отвесните скали и виси над прибоя в постоянна смъртна опасност. На някои находища хората я отстраняват, като чрез опънати въжета и въжени стълби правят достъпно цялото протежение на брега.

Селенгейните се срещат в такива количества, че само от Ява се изнасят годишно около девет милиона гнезда. В Китай, където годишно се внасят средно шест милиона, парчето струва приблизително една марка, което при паричните отношения в тази страна в никой случай не е евтино, при положение, че едно изчистено гнездо често тежи само няколко грама. Единствено състоятелните люде могат да си позволят това удоволствие.

Впрочем едно такова гнездо не представлява никакво кой знае колко апетитно ястие. Неприготвено, то въобще не може да се яде, а варено придобива блудкав вкус. Който дъвче излязлата от кората на черешово дърво смола, страдащо от гумоза, получава съвсем същата наслада. Едва след като се приготви, този съмнителен деликатес става приемлив. Китаецът го вари във вода или месен бульон и прибавя корени, подправки, пресен хайвер, холотурия57, нарязани плодове и други неща. Именно тези съставки придават на гнездото пикантност и хранителна стойност.

Минхер ван Ардапеленбош изглежда вече познаваше ястието от Ява. Той и него ядеше с лъжицата, правейки същевременно изпълнена с блаженство физиономия.

Търнърстик не желаеше нито да си разчеква устата с голямата лъжица, нито притежаваше умението да си служи с квай-тце. Без много-много да се церемони, той изпи супата направо от чинията, което му спечели тайните презрителни погледи на китайците. Другите трима обаче се справиха добре, като изгребаха с пръчиците необичайния бульон до последната капчица.

— Изискано, изключително изискано! — рече капитанът, примлясквайки с език.

— Да, така е! — кимна дебелият с доволство. — Великолепно, нямам думи!

— Наистина ли беше толкова великолепие, толкова превъзходно? — попита го Метусалем.

— Разбира се, на мен много ми хареса!

— А знаете ли какво ядохте?

— Естествено! — намеси се Търнърстик. — Селенгейнови гнезда!

— Глупости! Тези негодници да ни нагостят с индийски птичи гнезда! Това и през ум не би им минало, дори и да имаха такива.

— Добре де, какво ще е било тогава?

— Говежда кожа, ситно нарязана и варена до желиране. По този начин се получава бульон, който горе-долу прилича на онзи от птичите гнезда.

— По дяволите! Ако е така! Нима в Китай ядат дори кожите на воловете и кравите?

— Действително. Даже се смята за отлично блюдо.

— О, мой Боже, о, Създателю мой! — изплака тутакси дебелият, като се хвана за корема. — Ik ben ziek, ik ben ziek!

— Линеете? Болен сте? Че какво пък ви има?

— Ik heb een gezwel in de maag.

— Язва в стомаха? Хм-м!

— En een aanval in de Lever. Wat zegt het woordenboek van de lever? (И криза в черния дроб. Какво казва речникът за черния дроб?)

— Кризата ви в черния дроб сигурно не е с такава острота, че да ни принуди да се обърнем за съвет към медицинския справочник. Я погледнете, идва ново блюдо! Това са, както изглежда, морски раци.

Лицето на дебелия мигом просветна.

— Zeekreeften? — провикна се той. — Слава на Бога, ще ги ям!