Синьочервения Метусалем

— И на мен допада поръчението, което сте получил — изрази съгласие Тонг-чи. — От него разбирам, че вашите сънародници са разумни хора, признаващи превъзходството на нашата литература. Скромността е първата и уверена крачка към Великото познание, фу-лен70, фланки71 и Ян-куи-тсе72 от дълго поддържат връзки с нас, без да признаят, че ги превъзхождаме. Следователно те нищо няма да научат и ще западнат. Вярно, мой дълг е да бдя за излишното движение на чужденци в нашите области, които дават лош пример на народа ни с чуждоземното си облекло и необичайни маниери, но за вас ще направя изключение, понеже от вашата скромност разбирам, че не възнамерявате да подтиквате нашите лоялни поданици към други обичаи и традиции. Срещу облеклото ви също нямам възражение, макар то да е на страна, която още не е ощастливена от Повелителя на Средната империя с ред в начина на обличане. Ще ви дам писмено разрешение да се движите у нас с тези дрехи. Ще ви издам също и един Ta-куан-куан73, който ще е необходимо само да покажете, за да се отнасят към вас навсякъде като към мъж, заслужаващ най-висока чест. Няма да се налага да се отбивате в Тиен74, а ще отсядате в Куанг-куан75 и ще показвате моя паспорт на най-висшия служител, който живее там. После ще бъдете негови гости и до следващата ви пътна цел ще получите паланкини или коне — изцяло според вашето желание. Служителите са задължени да се подчиняват на всички ваши заповеди, които не влизат в противоречие със законите и разпоредбите, както и да гарантират сигурността на вас и спътниците ви.

Тези думи и предложения бяха за Дегенфелд нещо, за което можеше само да мечтае, и от радост му се прииска да прегърне мандарина.

Последният сега седеше още по-пребледнял и отпаднал. Дългата реч го бе изтощила. Въпреки това след кратка пауза той продължи:

— А сега и аз имам една молба: премълчете, че сте ни намерили тук! Никой не бива да узнае, че сме били пленени и така опозорени. Ако това стигне до висшите власти, със сигурност ще ни освободят от служба. Ще имате ли добрината да ми обещаете и мълчанието на вашите спътници?

— С най-голямо удоволствие! Ето ръката ми.

— Благодаря ви! За всичко останало можем да разговаряме по-късно. Сега съм много изморен. Трябва да почивам и спя, но преди това ще се нахраня. Когато стигнем в Хонконг, аз и Хо-по-со ще се оттеглим в каютата, за да не бъдем видени. А вечерта ще напуснем джонката с костюмите, за които вие ще се погрижите, и които ще ви опиша най-подробно. Преди всичко не бива да объркате топчетата на шапките ни — аз имам ранг на държавен съветник и нося син камък; Хо-по-со е начинаещ чиновник във висшата колегия и трябва да притежава светлосин камък.

— От Хонконг ли ще ги закупя?

— Да, дори и да са подправени, но за краткото пътуване до Куан-чеу-фу ще ни свършат работа. По-нататък се разбира изцяло от само себе си, че ние няма да влизаме във взаимоотношение с английските власти, на които ще бъдат предадени пиратите. Та нали тези служители не бива да знаят, че сме били тук. Но тъй като виновниците са китайски поданици, те ще ги предадат на нас, а аз после ще се погрижа разбойниците да си понесат наказанието, по-точно смъртта.

Готфрид донесе ориз и месо. Двамата мандарини получиха пръчици и започнаха да се хранят. След това се оттеглиха в каютата, определена вчера за петимата пътници.

Междувременно приливът настъпи. Морето се задвижи към сушата, точно както вятъра, и джонката направи едно добро плаване. Откъм страната на бакборда76 се появиха скали, в които Търнърстик разпозна кап Аквила. Джонката мина край разположените отпред малки островчета и още в предобеда достигна през залива на Си-ван рейда на Хонконг и се насочи към пристанището на Виктория.

По целия пристан се виждаше многолюдна тълпа, наброяваща, както изглежда, с хиляди. Хората стояха глава до глава, а също и по лежащите на котва кораби.

Полицейската лодка се понесе срещу джонката. Беше пълна с въоръжени служители, сред които се намираше и капитан Бийдъл. Те се прилепиха до стената на кораба още докато забавяше ход и се качиха на борда. Морският капитан побърза да отиде при Търнърстик и викна:

— Докладвах вече случая и цялото население е на крак. Хората са във възторг от делото ви и се радват, че „Хай-лунг“ ще си получи най-сетне заслуженото възнаграждение. Мястото, където трябва да пристанете, вече е определено — там в широката пролука откъм щирборда. Внимавайте! Данданията се започна. Ще отида при флага.

От най-близкия кораб прозвуча оръдеен изстрел, чийто пример последваха и другите кораби. Додето стигаше поглед, се виждаше да се спускат и издигат флагове като поздрав и почит към покорителите на „Хай-лунг“. Хиляди викове „ура“ и други възгласи изпълниха простора на всевъзможни езици. Най-ясно се чуваха крясъците на китайците — „чинг чинг“. Стотици видове капи, фуражки, шапки и разните му там покривала за глава се размахаха. После котвата издрънка на дъното, а носовата верига бе хвърлена на сушата.