Синьочервения Метусалем

Той получи една от онези резби от слонова кост, които могат да бъдат създадени единствено с безкрайното търпение на китаеца. Тя представляваше миниатюрна къщичка, не повече от цол дълга, толкова висока и едва наполовина широка и все пак беше къща, която се състоеше от партер и етаж с много заврънкулки. Партерът имаше четири прозореца, през които можеше да се види как в първата стая един китаец се храни, във втората — една жена да чете, в третата — един мандарин да пише, а в четвъртата — някакъв селянин да пуши. Етажът се състоеше от две стаи — в първата седяха мъж и жена, заети с някаква работа, а във втората спяха в четири легла децата им. И всички тези хора и предмети бяха въпреки микроскопичните си размери така фино, ясно и изкусно изработени, че явно производителят е бил майстор в занаята си и са му били необходими дълги години, за да завърши това прелестно произведение на изкуството.

Готфрид прие един фино надупчен мундщук за лула, от който човек можеше да издуха дим с различни чудновати фигури — подарък от голяма стойност за него, както увери, като таен съпушач на хуках.

Но имаше още един подарък, много, много по-ценен от другите два, макар да не му личеше. Бижутерът донесе една малка книжчица с дължина и ширина само три цола. Подвързията беше от пресована кожа, а съдържанието й се състоеше от един-единствен лист, изписан от двете страни с непознати знаци. Метусалем не успя да ги разгадае и запита какво означава тази миниатюрна книжка.

— Това е едно много ценно притежание, а именно Той-куан — отговори Ху-тсин.

— Той-куан, значи „паспорт от краля на просяците“?

— Да, паспорт от моя тъст. Не смятате ли, че би могъл да ви бъде от полза?

— Какви предимства би ми донесъл? Аз не съм поданик на Той.

— Този паспорт не е за неговите хора, а за непознати. Имате ли си вече някаква легитимация?

— Да, Тонг-чи също ми даде един превъзходен паспорт.

— За което можете да се радвате, тъй като този мъж трябва да надзирава чужденците, и когото закриля лесно не може да му се случи беда. Но тези паспорти все пак са нищо пред куана на моя тъст.

— Как тъй?

— Понеже…е, аз вчера ви обясних какво представлява кралят на просяците и какво означава това. Той в действителност притежава по-голямо могъщество и от най-висшия мандарин. Куанът на Той е издаден от власт, която обкръжава невидимо всеки един и може да залови всеки един по време и място, когато най-малко очаква. Заповедта на един мандарин внушава уважение, но тази на краля на просяците предизвиква ужас. Вие няма да останете тук, а ще продължите още навътре в империята, нали?

— Такова е наистина намерението ми.

— Е, там ще срещнете хора, които ще се изсмеят на повелята на властите, но ще зачетат заповедта на Той, сякаш им е дадена от самият Син на небето.

— Този куан ли е документът, за който вчера ми говорихте, че се получава от Той срещу заплащане, и залепен на вратата служи като защита срещу просяците?

— О, не. Бележката, за която ви споменах, е само едно указание за просяците да подминават съответната врата. Този куан обаче е документ, който закриля притежателя си и му осигурява свободен пропуск. Той се издава много рядко, и то само на лица, към които Той е във висша степен задължен. Онзи, който не съблюдава паспорта, се излага на най-голяма опасност. Уведомете Той, че някой вицекрал не ви е закрилял, след като сте представил куана, и моят тъст ще изпрати да виснат на врата на тоя висш чиновник дружина от най-натрапчивите си служители и да го терзаят, додето замоли за прошка. Аз получих паспорта за самия себе си, но ви моля да го приемете, и сърдечно бих се радвал да узная, че ви е допринесъл полза.

— Имате ли право всъщност да го преподарявате?

— Само на лице, извършило ми голяма услуга. И също така съм длъжен веднага да съобщя с пратеник на Той, понеже трябва съвсем точно да знае в какви ръце се намират тези важни и редки куани. След това той ще ми изпрати друг. Надявам се, няма да отблъснете молбата ми. Така поне ще чувствам, че съм изплатил една малка част от дълговете си към вас.

Метусалем прие редкия подарък, като благодари най-вежливо, и двамата немци се сбогуваха с любезните хора, които се разсипаха в учтивости до последния чинг чинг. На излизане от дюкяна видяха известен брой полицаи пред къщата на Винг-кан, от която излизаха тежко натоварени кули. Властите бяха тук, за да реквизират имуществото на арестувания, чиято най-ценна част всъщност Тонг-чи още снощи бе обсебил.

И тъкмо влизаха в къщата на последния, откъм входа на улицата се чуха ударите на гонг. Нощният пазач отново правеше обиколка, но този път за да съобщи, че откраднатите богове сами са се освободили, и още през деня ще бъдат върнати в техния храм. Той добави, че злодеите са заловени и ще последва справедливото им наказание.