Синьочервения Метусалем

Дегенфелд видя какво поразително въздействие упражни паспортът, ала той не бе имал намерение да отпрати просяците. Кимна на един мъж да приближи и го запита дали има някой „главен“ сред тях, когото другите биха послушали. На въпроса бе отговорено положително и бе извикан тъкмо онзи едноръкият. Метусалем му даде един сребърен долар — монета, която с охота обменят в Кантон, и го помоли да разпредели дара между хората. Мъжът благодари благоговейно, сякаш имаше крал пред себе си, и се отдалечи, вървейки заднешком в знак на своето дълбоко уважение.

Освен просяците в двора имаше и други хора — знахари, фокусници, зъболекари, магове, при които човек можеше да надникне в бъдещето, сладкари, гостилничари и други търговци. Храмът е много посещаван и е следователно място, където тези хора можеха да очакват добър пласмент.

Светилището дължи своето име на наличните графични изображения на страхотиите, които очакват грешника след смъртта. Тук се виждаха всички наказания, които човешката фантазия е в състояние да измисли.

На едно място грешник висеше вместо език в една камбана и биеше на умряло; тялото на друг беше усукано като тирбушон; трети лежеше между две дъски, сплескан като тесто. Виждаха се души да се пържат в масло, други нарязани с нож на дребни късове, разкъсани от впрегнати волове, задушени в хоросан, набити на кол, печени на скара, обесени с главата надолу, смазани от колела… Гледката беше толкова страховита, че Метусалем много скоро даде ком-ча на придружаващия ги жрец и подкани спътниците си да напуснат това място на ужасии.

Съпроводени от благодарственото „чинг чинг“ на просяците, те прекосиха двора, за да бъдат отнесени до „Дома на стоте небесни господари“, където вчера вечер бе извършена кражбата.

Това щеше да е последното разглеждане, тъй като предиобедът вече почти бе отминал. После възнамеряваха да обядват в някоя гостилница.

Предният двор, през който трябваше да минат, беше пуст. Един-единствен бонз стоеше там. Той ги поздрави и попита дали и те са дошли да видят мястото, където вчера бе извършено едно такова ужасно деяние.

— Днес храмът не остана празен — продължи. — Но сега всички хора отидоха да придружат боговете, които ще бъдат церемониално доведени от нашите жреци. Ще бъде едно голямо триумфално шествие. Само великият Тонг-чи е тук, комуто дължим залавянето на крадците. Той иска да види какви приготовления сме направили за посрещане на шествието.

Храмът се състоеше от две части, като по-голямата бе разположена отзад и съдържаше повечето божества. Немците влязоха в предната, по-малката. Тук стояха осемнадесет фигури; два постамента, от които бяха детронирани откраднатите, бяха празни. В тяхна близост видяха Тонг-чи, който забърза радостно към тях.

— Вие сте тук! — каза той, като поздрави. — Направихте ли една обиколка из града?

— Само през част от него — отвърна Метусалем. — Този храм ще е последното място, което ще посетим преди масата.

— Правилно. Но аз за съжаление не мога да ви придружа понеже още съм зает с делата на боговете. Те в най-скоро време ще бъдат донесени и вие ще можете да станете свидетели на празненството. Да вървим нататък! Искам да ви покажа междувременно главния храм.

При двамата стояха само ваксаджията, Рихард и Лианг-си. Те го последваха в основната част на храма, а бонзът тръгна бавно след тях.

Търнърстик и минхер бяха свикнали да вървят последни в шествието. Те не се бяха разбързали прекалено, когато влязоха в двора. Огледаха се там безметежно и поради това стъпиха в предния храм едва когато другите вече го напускаха. Не бяха разбрали речта на бонза и не знаеха следователно, че очаква шествието на жреците със завръщащите се богове, Сега те се огледаха в предния храм. Като видяха двете празни места, Търнърстик каза:

— Минхер, там очевидно са седели откраднатите божества. Какво ще кажете за тая работа?

— Wat ik zeg? (Какво ще кажа?) — отговори дебелият. — Ja, daar hebben zij gestaan. (Да, там са стояли.)

Те приближиха и разгледаха площадките. Площта им бе толкова голяма, че един мъж съвсем удобно можеше да седне. Търнърстик наклони делово глава настрани и рече:

— Никак не лошо място за сядане. Често съм седял и на по-лоши. Ама пък и не съм бог. Ще ми се да зная как се чувства един такъв идол. Сигурно хич няма да е лошо да ти се молят и да кадят благовонни пръчици под носа ти! Нали?

— Ja, het moet zeer heerlijk zin. (Да, трябва да е превъзходно.)

— Е, та нали тук човек може да види как е. Възможността е отлична. Ще взема да се наместя на тоя постамент и ще си въобразя, че съм китайски бог. Любопитен съм дали другите божества ще рекат нещо по въпроса.

Колкото бързо му бе дошла тази идея, толкова бързо и я осъществи. Капитанът седна, натъкми се както подобава, зае удобно положение, кръстоса крака, както го бяха сторили другите богове, и запита после:

— Бе, минхер, какво впечатление правя?

— Zeer goed. (Много добро.)