Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Художниците също се заразиха от странната възбуда, рисуваха, оцветяваха и ваеха още по-усърдно, сякаш времето се изплъзваше между пръстите им и гледаха да изчерпят умението си, преди да е изтекъл последният час. В усърдието си преувеличаваха истината, окарикатуряваха я в резките на своите длета и остриета, надпреварваха се да изнамират все по-причудливи и неестествени форми за изкуството си, докато стигнаха до твърдението, че само с няколко черти и точици можели да пресъздават образ и движение. Замечтания човешки поглед представяха с една-единствена дъгичка, а с изображенията си на фараон Ехнатон стъписваха старите хора — дотолкова преувеличаваха неговите отекли бедра и мършава шия, макар че всъщност нямаше какво повече да им се преувеличава. На фараон Ехнатон посвещаваха такива творби, каквито според мен можеха да произхождат само от човек, който дълбоко го ненавиждаше. Те обаче се гордееха с художествените и скулптурните си постижения и възклицаваха:

— Така никой досега не е рисувал и ваял. Ето това е истината.

Но на приятеля си Тутмос казвах:

— Фараон Ехнатон те измъкна от тинята и те направи свой приятел. Защо тогава го изобразяваш така, като че ли дълбоко го ненавиждаш? И защо оскверни ложето му и опетни приятелството му?

— Не се бъркай в неща, които не разбираш, Синухе — отвръщаше Тутмос. — Може и да го ненавиждам, ала още повече ненавиждам себе си. Жаждата да творя ме изгаря, никога ръцете ми не са били толкова сръчни, а в ненавистта си недоволният от себе си художник, изглежда, създава по-изкусни творби, отколкото самодоволният и любвеобилният. Всички багри и форми извират от мен, многообразието също извира от мен и в каменните си скулптури аз увековечавам своята личност. Затуй нямам равен на себе си, превъзхождам всички хора и няма норми, които да не мога да наруша — изкуството ми стои над всички норми и аз съм по-скоро бог, отколкото човек. Сътворявайки багри и форми, аз се преборвам с неговия Атон и ще го надвия, защото създаваното от Атон е преходно, докато сътвореното от мен ще остане завинаги.

Но така той говореше, когато още от сутринта беше пил вино, та му прощавах подобни думи, защото от лицето му лъхаше тъга и по очите му личеше, че беше много нещастен.

Докато се случваше всичко това, реколтата бе прибрана от нивите, разливът придойде и пак се оттегли. Настъпи зима, а заедно с нея по египетската земя плъзна глад и вече никой не знаеше каква несрета щеше да донесе утрешният ден. С настъпване на зимата се разнесе мълва, че Азиру бил допуснал хетите в много сирийски градове и че с колесниците си те прекосили Синайската пустиня, нападнали град Танис и опустошили Долната земя чак до реката.

2

Ведно с тези лоши вести в Ахетатон пристигнаха Ейе от Тива и Хоремхеб от Мемфис, за да се посъветват с фараон Ехнатон и да спасят, каквото още можеше да се спаси. Присъствувах на разговорите им като лекар, защото се боях да не би фараонът да се развълнува и отново да се поболее от всичките лошотии, които трябваше да чуе и преглътне. Но той беше затворен, равнодушен и изслуша донесенията на Ейе и Хоремхеб, без да загуби самообладание. Жрецът Ейе поде и каза:

— Фараонските хамбари са празни, а от Куш тази година не изпратиха обичайните данъци, макар че много разчитах на тях. В страната цари голям глад, хората изравят от тинята корените на водораслите и къртят кората на овошките, за да имат нещо за ядене. Скакалци, бръмбари и жаби също ядат. Много вече измряха и още ще умрат, защото и при най-строго разпределяне фараонската пшеница няма да стигне за всички, а зърното на търговците е прекалено скъпо, за да се купува от бедния народ. Хората са обзети от голямо неспокойствие — селяните бягат в градовете, гражданите бягат по селата и всички викат: „Това е проклятието на Амон и ние страдаме заради новия бог на фараона!“ Ето защо, фараоне Ехнатон, спогоди се с жреците и върни властта на Амон, та хората да могат да му се молят, да му принасят жертви и да се успокоят. Върни му землищата, за да си ги обработва. Сега народът не смее да засява земята на Амон, а и твоите ниви останаха незасети, понеже ги смятат за прокълнати. За туй трябва да се спогодиш с Амон, и то докато е време, защото иначе ще си измия ръцете и няма да отговарям за последиците.

Хоремхеб пък каза: