Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Обземеха ли го болки, той охкаше, стенеше и казваше:

— Синухе, боздуганът и копието прекратяват мъките на болното животно и на ранения лъв, но за човека милост няма. Разочарованието ми горчи повече от смъртта и от нея не ме е страх, защото сиянието на Атон огрява сърцето ми. Плътта ми може да умре, ала духът ми ще живее вековечно и чрез Атон ще озарява цялата земя. От слънцето съм роден, Синухе, при него ще трябва да се върна и заради голямото разочарование вече копнея да ида там.

Така ми говореше в страданията си, без да съм наясно дали осъзнаваше всичко, което казваше. Благодарение на моите грижи с настъпване на есента започна да се оправя, макар че може би щеше да е по-добре да не се грижа за него и да го оставя да си отиде. Но лекарят не бива да допусне пациентът му да умре, ако е в състояние да го излекува. В това нерядко се крие бедата на лекаря, ала той няма вина за нея — длъжен е да цери наравно както добрите, така и лошите, както праведните, така и грешните. Та с настъпване на есента той започна да се оправя, но се затвори в себе си, не разговаряше нито с мен, нито с другите, често се усамотяваше и погледът му стана суров.

Обаче беше прав, дето казваше, че неговите приятели осквернявали ложето му, защото след като му бе родила пет дъщери, на царица Нефертити й додея, намрази го и без да се замисля, гледаше да го уязви по всеки възможен начин. Затуй когато ечемиченото зърно на Нефертити покълна за шести път, детето в нейната утроба само привидно имаше фараонска кръв. В утробата си бе допуснала чуждо семе, а веднъж прекрачила границата, тя вече не знаеше мяра и се любеше с всекиго, който в момента й харесваше. С приятеля ми Тутмос също се беше любила. Макар пролетта й да беше преминала, не ставаше нужда да търси дълго с кого да сподели постелята си — хубостта й все още беше царствена, а в погледа и в ироничната й усмивка имаше нещо, което обайваше мъжете и те не можеха да й устоят. В ожесточението и омразата си тя нарочно насочваше коварството си към следовниците на фараона и се любеше с тях, за да ги отчужди от Ехнатон, така че около него кръгът на закрилящата обич оредяваше.

Тя се отличаваше с твърда воля и с удивително остър ум, а жената е опасна, щом зложеланието й се съчетае с ум и хубост. Още по-опасна е, когато към всичко това се прибави властта на велика царска съпруга. Години наред Нефертити сама се бе оковавала в здрави вериги. Твърде дълго се беше задоволявала да се усмихва и да господствува с хубостта си, твърде дълго се беше ограничавала с накити и вино, със стихове и кокетиране. Ала след като роди петата си дъщеря, в нея сякаш нещо се прекърши — беше уверена, че никога не ще добие син и вината за това стовари върху Ехнатон. Пък и истина е, че такова явление противоречеше на всякакъв ред в природата и можеше да накара една жена да се побърка. И все пак не бива да се забравя, че в жилите й течеше черната кръв на жреца Ейе, властолюбивата кръв на лъжата, измамата и неправдата, та не е за учудване, че беше станала именно такава.

Но в нейна защита трябва да се спомене, че през всичките ония години никой не можеше да каже лоша дума за нея и зад гърба и не се шушукаше — беше вярна на фараон Ехнатон, обграждаше го с нежността на любеща съпруга, бранеше безумството му и вярваше във виденията му. Затуй много люде се стъписаха от внезапната й промяна към лошото и я свързваха също с проклятието, тегнещо над Ахетатон като смъртоносна сянка. Защото голямата поквара на Нефертити даваше основание на някои да твърдят, че се любела дори със слугите, шарданите и строителите на гробници, което не ми се искаше да повярвам. Намерят ли повод за приказки, хората просто обичат да преувеличават и да раздухват случилото се, макар че у нея лошото нямаше повече накъде да се раздува — тя и така беше достатъчно лоша.

При все това нямам желание да я съдя прекалено строго, защото коя жена не би се влудила, ако — бидейки царица и хубавица, умна, изтънчена и обожавана от всички — живееше прикована към един фанатизиран от виденията си мъж, който я караше като крава да ражда всяка година, оплождаше я само е дъщери и дори в постелята говореше единствено за Атон. Освен туй, веднъж отворила очите си и заменила нежността с ожесточение, Нефертити видя, че фараон Ехнатон сееше само проклятие около себе си и разклащаше собствената си власт към неизбежна гибел. Ето защо развратното й увлечение по мъжете явно не беше само закъснял изблик на страст — с трезва пресметливост тя се стремеше овреме да спечели следовниците на фараона и първенците на Египет на своя страна и за тази цел се възползуваше от най-сигурното средство, с което разполага хубавата жена. Но всички тези разсъждения за нея са си мои и може да не съм прав.

Всеки случай фараон Ехнатон се уедини като отшелник, ядеше сиромашки хляб и пиеше вода от Нил, защото смяташе, че месото и виното са помрачили виденията му, и за да си възвърне озарението, искаше да пречисти тялото си.