Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Бурабуриаш е откупил за себе си мир от хетите, а Азиру се е поддал на натиска им, допуснал ги е в градовете си и се е съюзил с тях. Техните войници в Сирия са колкото песъчинките край морето, а бойните им колесници са не по-малко от звездите на небето и това означава краят на Египет. Понеже нямат флотилия, те се изхитрили и с делви и гърнета закарали вода в пустинята. Толкоз много вода са закарали, че с пукването на пролетта през пустинята може да потегли многобройна войска, без да погине от жажда. По-голямата част от гърнетата са закупени от Египет, с алчността си търговците, които са им ги продавали празни, са копаели собствения си гроб. В нетърпението си Азируви и хетски бойни колесници предприеха разузнавателни набези до Танис и на египетска територия, с което нарушиха мира. Сами по себе си тези произшествия са незначителни и нанесените щети не са големи, но аз накарах да пуснат сред простолюдието слухове за страхотни опустошения и за жестокостите на хетите, така че народът е узрял за война. Още не е късно, фараоне Ехнатон. Заповядай да надуят тръбите, да развеят стяговете и обяви война! Свикай всички годни за оръжие мъже на площадките за учения, нареди да се събере всичката мед на страната за изготвяне на копия и стрели и ще видиш как властта ти ще бъде спасена! Аз ще я спася, ще поведа Египет на небивала война, ще разгромя хетите и ще ти възвърна Сирия. Това ще ми се удаде, ако Египет предостави на войската всичките си средства и житни запаси. Тогава гладът и от страхливеца ще направи воин. Дали ще е Амон или Атон — все едно, но чрез войната народът ще забрави Амон, неспокойствието му ще намери отдушник и победоносната война ще укрепи властта ти още повече. Обещавам ти победа, Ехнатон, защото аз, Хоремхеб, синът на сокола, съм роден за велики дела и сега удря часът, който цял живот съм очаквал!

При тези думи Ейе припряно се намеси:

— Не вярвай на Хоремхеб, фараоне Ехнатон, недей, сине мой, с езика му говори измяната и той жадува за твоята власт. Съветвам те да се спогодиш с жреците на Амон и да обявиш война, ала за главнокомандуващ назначи не Хоремхеб, а някой стар, изпитан воин, дето е изучавал военното изкуство според папирусите от времето на великите, фараони и на когото можеш да имаш пълно доверие.

— Жрецо Ейе — обади се Хоремхеб, — ако не стояхме пред фараона, щях да ти разбия мръсната муцуна. Мериш ме с твоята мярка и от устата ти говори измяната, защото тайно вече си преговарял с жреците на Амон и си се споразумял с тях зад гърба на фараона. Аз обаче няма да изменя на момъка, чиято слабост някога покрих с наметката си в пустинята край тиванските планини. Моята цел е величието на Египет и сега само аз мога да спася страната.

— Свършихте ли? — запита ги фараон Ехнатон и те в един глас отговориха:

— Свършихме. Тогава той рече:

— Преди да взема решение, трябва да бдя и да се моля. Но за утрешния ден свикайте всичко живо, поканете всички, които ме обичат, високопоставени и нисши, господари и слуги, дълбачите на гробници в планините също повикайте от селището им. Чрез тях искам да се обърна към моя народ и да оповестя решението си.

Те изпълниха повелята му и на следващия ден свикаха народа — Ейе с надеждата, че фараонът ще се спогоди с Амон, а Хоремхеб в очакване, че ще обяви война на Азиру и хетите. През цялата нощ фараонът будува и се моли крачейки възбудено в покоите си, без да хапне нещо и без дума да продума някому, така че като лекар бях разтревожен за него. На другия ден той биде изнесен пред народа, седна на трона с ясно и лъчисто като слънцето лице, вдигна ръка и заговори към стеклите се:

— Моята слабост е причина за днешния глад в Египет, тя е причина също така врагът да застрашава границите на страната. Трябва да знаете, че хетите се готвят да нападнат Египет откъм Сирия и че вражески крак скоро ще тъпче Черната земя. Всичко това се дължи на моята слабост, защото не разбрах достатъчно ясно гласа на моя бог и не изпълних волята му. Но сега моят бог ми се яви. Атон ми се яви, неговата истина пламна в сърцето ми и вече не съм слаб и колеблив. Аз съборих лъжовния бог, ала в слабостта си оставих всички други египетски богове да властвуват редом с единствения Атон и техните сенки потопиха Египет в мрак. Затуй свалете днес всички стари богове на Кеми и нека блясъкът на Атон да властвува като единствена светлина над страната. Още днес свалете всички стари богове, та на земята да настъпи царството на Атон!

Дочувайки думите му, тълпата ужасено зашумя, едни вдигнаха ръце, други се хвърлиха ничком пред фараона. Но Ехнатон повиши глас и твърдо призова: