Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

Цялата река вонеше на смърт, а в нощния мрак вятърът довяваше откъм Тива лютивата миризма на дим. Тутмос иронично отбелязваше:

— Изглежда, че на земята действително е настъпило царството на Атон.

Но аз ожесточавах мекото си сърце и му казвах:

— Тутмос, досега подобно нещо не се е случвало и светът не ще има втора такава възможност. Не може да се омеси хляб, ако зърното не е смляно. Сега мелницата на Атон смила зърното. Омесим ли брашното на фараон Ехнатон, тогава светът наистина ще се промени и накрая пред Атон всички хора ще бъдат като братя.

За да прогони зловонието на смъртта, Тутмос пиеше вино и казваше:

— Извинявай, че с вино потискам слабостта си, но, честно казано, много ме е страх и краката ми се огъват, като си помисля какви изпитания ни предстоят. В такива времена най-добре е да се напиеш, защото пияният много не умува и не прави особена разлика между живота и смъртта, между хората и боговете.

Когато пристигнахме в Тива, на много места в града бушуваха пожари. Над града на мъртвите, където тълпата ограбваше гробниците и изгаряше балсамираните тела на жреците, също се издигаха пламъци. Откъм стените върху кораба ни се сипеха стрели, без някой да се интересува за намеренията ни. Когато слязохме на брега, видяхме екзалтирани кръстове да блъскат рогове в реката и да ги притискат с прътове, докато се удавят. По това отгатнахме, че старите богове вече са свалени и Атон е победил.

Веднага се отправихме към „Крокодилската опашка“, където заварихме Каптах. Беше съблякъл пищните си одежди, косата си беше нацапал с тиня и беше навлякъл сива бедняшка дреха. Златната плочка от избитото си око също бе свалил и великодушно поеше дрипави роби и въоръжени носачи от пристанището, нареждайки:

— Радвайте се и ликувайте, братя, защото днес е ден на голяма радост. Вече няма ни господари, ни роби, няма високопоставени, нито нисши, всеки е свободен да постъпва, както му харесва. Затуй пийте за моя сметка и дано си спомните за винарната ми, когато щастието ви се усмихне и докопате сребро или злато от храмовете на лъжовните богове или от домовете на злите господари. И аз съм роб като вас, родил съм се и съм израсъл като роб. Доказателство за това е окото ми, което един жесток господар избоде с острието си за писане, когато се разгневи, че съм пресушил бирата в паницата му и съм я напълнил със собствената си пикоч. Но такава неправда вече няма да се случва, по ничий гръб няма да играе тоягата и никой не ще е длъжен да работи, понеже бил роб. Всички само ще се радват, възторжено ще скачат и ще се забавляват, докато могат.

Едва след като изрече всичко това, той ни забеляза. Позасрами се от приказките си, отведе ни в една задна стаичка и каза:

— Най-разумно ще е да облечете по-прости дрехи и да нацапате ръцете и лицата си с тиня. Роби и носачи кръстосват улиците, превъзнасят Атон и в негово име пречукват с тоягите си всеки, който им изглежда прекалено дебел и не му личи да се е трудил. На мен ми простиха, че съм дебел, понеже съм бивш роб, а освен туй им раздадох зърно и ги поя безвъзмездно. Но кажете каква зла орис ви води в Тива тъкмо сега, когато градът е безжалостен към местните високопоставени.

Показахме му брадвите и чуковете си и отговорихме, че сме дошли да рушим статуите на лъжовните богове и да изличаваме имената им от всички надписи. Каптах дълбокомислено поклати глава и каза:

— Намеренията ви може да са добри и да допадат на простолюдието, стига да се погрижите народът да не разбере кои сте, защото могат да настъпят всякакви промени и роговете да отмъстят за делата ви, ако отново се домогнат до властта. Не ми се вярва това положение да трае дълго, понеже не виждам откъде робите ще си докарват жито да се прехранват. В това безвластие те извършиха неща, които накараха много от кръстовете да се разколебаят и да се върнат към Амон, за да се възстанови редът. Все пак наредбата на фараон Ехнатон за освобождаване на робите е доста умна и далновидна, защото по този начин мога да се отърва от всичките си негодни и престарели роби, които без полза ми ядат драгоценното зърно и масло. Вече не се налага да се охарчвам за изхранването и подслоняването на роби — мога да ги наемам и уволнявам, когато поискам. Без да се обвързвам с тях, мога да избирам работниците си и да им плащам колкото пожелая. Сега зърното поскъпна неимоверно и като изтрезнеят, те се надпреварват да ме молят за работа и техният труд ми излиза по-евтин от труда на по-раншните роби, защото скланят на всички условия, щом ще получат хляб. Ако преди робът крадеше, това си беше в реда на нещата и на стопанина не му оставаше нищо друго, освен да го напердаши. Но ако наеманият краде, него го осъждат да заплати кражбата с труд, докато по-рано можеха да му отрежат ушите и носа. Ето защо аз възхвалявам мъдростта на фараон Ехнатон и се надявам, че и други ще го възхваляват, щом се позамислят и прозрат изгодата си.