Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Никой няма и да го пита. Ахетатон вече е прокълнат град и всеки, който остане в него, е обречен на смърт. Като вземат властта в ръцете си, те ще затворят всички пътища, водещи натам, реката също ще завардят, така че всеки останал в Ахетатон ще загине от глад. Настояват фараонът да се завърне в Тива и да се поклони на Амон.

Тогава мислите ми се избистриха, пред себе си видях лика и очите на фараон Ехнатон, в които беше изписано разочарование, по-горчиво от смъртта, и казах:

— Такъв позор не бива да се допуска, Каптах. Много пътища сме пребродили двамата с теб. Затуй нека заедно достигнем края и на този път, Каптах. След като раздадох зърното си, аз осиромашах, ти продължаваш да си богат. Купи колкото се може повече копия, стрели и боздугани, раздай ги на робите и носачите от пристанището и привлечи със златото си стражите, за да бранят тях и фараона! Не знам какво ще излезе от всичко това, Каптах, ала пред света никога не е стояла такава възможност за обновяване на всичко старо. Когато земята се разпредели между бедните и в градините заиграят децата на робите, тогава народът сигурно ще се успокои, всеки ще има свой имот, ще работи драговолно и всичко ще бъде по-хубаво отпреди. Но Каптах се разтрепера и рече:

— Господарю, нямам желание на стари години пак да започвам тежка работа. Те вече изпратиха знатните да въртят мелнични камъни и ги бият с тояги, а жените и дъщерите на заможните накараха да развличат роби и носачи в публичните домове. Това не само че не е хубаво, ами е лошо. Господарю Синухе, не настоявай да поема по този път! Като разсъждавам, спомням си за тъмната пещера, в която някога те последвах. Заклех се никога да не ти говоря за нея, но сега я споменавам, защото се налага. Господарю, ти отново си решил да влезеш в тъмна пещера, без да знаеш какво те очаква там. Ако влезеш, може да установиш, че те очаква някакво разлагащо се чудовище и зловонна смърт. Защото след всичко преживяно богът на фараон Ехнатон изглежда не по-малко ужасен от критския бог. Той кара най-добрите и даровити египтяни да танцуват пред бикове и ги отвежда в тъмна пещера, от която няма връщане. А те влизат в нея възторжено, с танци, с упование в умението си и с надеждата, че там ще намерят просторите на Западната страна. Не, господарю, в пещерата на Минотавър втори път няма да те последвам.

Не плачеше и не се вайкаше както друг път. Говореше ми сериозно, заклеваше ме да се откажа от намеренията си и накрая каза:

— Ако не мислиш за себе си и за мен, то помисли поне за Мерит и за малкия Тот, които те обичат. Отведи ги оттук и ги скрий на сигурно място, защото, щом Амон започне да мели зърното, в Тива животът им няма да бъде в безопасност.

Но фанатизмът ме беше заслепил, неговите предупреждения ми се струваха необосновани и аз самоуверено казах:

— Че кой ще посегне на една жена и на невръстно дете? У дома те са в безопасност, защото Атон трябва да победи и ще победи. В противен случай не си заслужава да се живее. Народът все пак има разум и знае, че фараонът му желае само доброто. Нима е възможно народът да предпочете да се върне в царството на страха и мрака? Тъмната пещера, за която спомена, е именно пещерата на Амон, а не на Атон. Няколко подкупени стражи и няколко страхливи високопоставени не ще успеят да свалят Атон, когато зад него стои целият народ.

— Аз казах каквото имах да казвам, и повече няма да повтарям — рече Каптах. — Горя от желание да ти разкажа една малка тайна, но понеже не е моя, не бива да я издавам. Иначе тя сигурно ще те изкара от полудата. И така, да не ме кориш, господарю, ако отпосле с камък раздираш коленете и лицето си от отчаяние. Не ме кори също, ако чудовището те погълне. При мен е по-иначе — аз съм бивш роб и нямам деца да скърбят за смъртта ми. Затуй ще те съпроводя и по този последен път, макар да знам, че всичко ще бъде нахалост. Да влизаме в тъмната пещера, господарю, както навремето. Аз ще те следвам, но ако позволиш, ще си взема делва с вино за из път.

— От този ден насетне Каптах започна да пие — от сутрин до вечер и от вечер до зори, но той и пиян изпълни поръката ми. Неговите слуги раздаваха оръжие край сините и червените колове на пристанището, той канеше тайно началниците на стражата в „Крокодилската опашка“ и ги подкупваше да вземат страната на бедните срещу богатите. С пиянството си Каптах не се отличаваше много от другите хора, защото и те пиеха непрекъснато — Тутмос пиянствуваше, робите пропиваха заграбената плячка, а заможните продаваха последните си накити, за да се сдобият с вино, и всички казваха: „Да ядем и да пием, че никой не знае какво ще ни донесе утрешният ден.“

Веднъж в „Крокодилската опашка“ дойде един тивански стихотворец, който така бе задлъжнял на Каптах, че Каптах бе принуден да го пои непрестанно с надеждата някой ден да прибере вересиите си. Влезе със светнали очи, подръпна косите си и заяви: