Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.))

— Понеже спомена за зърното — рекох му аз, — помни, че половината от запасите ни съм обещал на Хоремхеб, за да може да воюва срещу хетите, и това зърно трябва да го натовариш незабавно на кораби за Танис. Другата половина ще накараш да смелят, да омесят хлябове и да ги раздадат на гладуващите във всички градове и села, в които е складирана пшеницата ни. Когато разпределят хляба, слугите ти не бива да вземат отплата, а ще казват: „Този хляб е на Атон, вземайте и яжте в името на Атон и прославяйте фараон Ехнатон и неговия бог!“

При тези думи Каптах разкъса дрехата си, защото беше дреха на роб и от разкъсването и много не губеше. Заскуба косите си, така че от засъхналата тиня се вдигна прах, и горчиво завика:

— Това ще те разори, господарю! Откъде ще печеля аз тогава? Заразил си се от безумството на фараона, та стоиш на главата си и ходиш заднишком. Ох, горко ми, че доживях да видя този ден! Сега и скарабеят едва ли ще ни помогне, защото никой няма да те благославя, че раздаваш хляб, а пък проклетникът Хоремхеб нагло отговаря на напомнителните ми писма и ме подканя да отида сам да си взема златото, което му дадох от твое име. Твоят приятел Хоремхеб е по-долен от разбойник. Разбойникът отмъква каквото има за отмъкване, а той обещава да плати лихва за отмъкнатото и залъгва заемодавците с празни надежди, докато накрая черният им дроб се пръсне от ядове. Но по очите ти познавам, че не се шегуваш, господарю, и че вайканията ми няма да помогнат. Затуй ще изпълня волята ти, макар че тя ще те доведе до сиромашия.

Оставихме Каптах да любезничи с робите и да се пазари в задните стаички за свещени съдове и други скъпоценности, които носачите бяха плячкосали от храмовете. Всички почтени хора се бяха притаили зад залостените врати на домовете си и улиците пустееха. Няколко храма, в които жреците се бяха затворили, бяха подпалени и още горяха. Влизахме в ограбени храмове да изличаваме имената на богове от свещените надписи и срещахме други привърженици на фараона, заети със същата работа. Така усърдно размахвахме чуковете, че от камъка хвърчаха искри. Опитвахме се да си внушим, че вършим важна работа и че чуковете ни полагат началото на нова ера в Египет. От въртенето на длетото ръцете изтръпваха и дланите боляха. Ден след ден вършехме все същата работа и не си давах почивка ни за ядене, ни за сън, защото работният ни участък нямаше предели. Понякога богомолци, водени от жреци, се втурваха да попречат на работата ни, замеряха ни с камъни и ни се заканваха с тояги. Ние ги прогонвахме с чуковете си, а веднъж в яростта си Тутмос пръсна черепа на един стар жрец, който искаше да запази своя бог. Защото от ден на ден ни обземаше все по-голямо настървение и ние работехме, за да не виждаме онова, което ставаше около нас.

Народът обаче страдаше от глад и недоимък. Щом се нарадваха на свободата си, робите и носачите забиха на пристанището сини и червени колове, събраха се около тях и образуваха собствени стражеви дружини, които тръгнаха да разграбват къщите на роговете и знатните, за да поделят зърното, маслото и богатствата им сред народа, без стражите на фараона да могат да ги възпрат. Каптах наистина нае хора да смелят зърното и да омесят хляб, но тълпата го грабваше от слугите му и казваше: „Този хляб е краден от бедните и затуй е справедливо да се подели сред бедните.“ И никой не благославяше името ми заради раздаденото зърно, макар че бях осиромашал в течение само на един лунен месец.

Така изтекоха четиридесет денонощия, а безредието в Тива ставаше все по-голямо — мъже, които по-рано бяха отмервали злато, просеха по уличните ъгли, а жените им разпродаваха на роби накитите си, за да купят хляб за децата си. Тогава в една късна нощ Каптах дойде у дома и каза:

— Господарю, време е да бягаш, защото доста скоро царството на Атон ще рухне и не вярвам някой честен човек да съжалява за него. Законът и редът ще се върнат, предишните богове също, ала преди туй крокодилите ще бъдат нахранени, и то по-обилно от когато и да било, понеже жреците възнамеряват да прочистят Египет от лошата кръв.

— Откъде знаеш това? — запитах го.

— Че нали винаги съм бил предан рог и тайно съм се молил на Амон — възкликна той най-невинно. — Освен туй на жреците щедро предоставях златото си, защото плащат четвъртина и даже половина лихва и залагат землищата на Амон срещу злато. За да спаси кожата си, Ейе се е споразумял с жреците и по този начин стражите ще минат на тяхна страна. Всички заможни и знатни египтяни също се върнаха в лоното на Амон, а жреците повикаха негри от Куш и събраха наемници измежду шарданите, които досега върлуваха из страната. Наистина, Синухе, не след дълго мелницата ще се завърти и зърното ще бъде стрито, но хлябът, който ще се замеси от брашното, ще бъде благодарността на Амон. Намъчих се от тая неразбория, макар че от нея доста забогатях.

— Фараон Ехнатон в никакъв случай няма да се съгласи на това! — извиках, потресен от думите му, но Каптах лукаво се усмихна, потърка с показалец избитото си око и каза: